Л. Хабърд: Планът на нашествениците

И да ви кажа — тази работа си беше направо непосилна! Олеле! Само какво приказват и какво ПРАВЯТ на планетата Земя! Мислех си, че всичко съм чувал (особено от космическите пирати), но имаше какво да науча от „Мисия Земя“… Да го таковам! Още си поправям някои схеми!!

Ето защо не обвинявайте мене за това, което героите говорят и правят, независимо колко се разминава със здравия разум, логиката, обществения морал или известните факти. Аз само превеждах.

Но вече разбирам защо не съществува никаква Земя.

Моите уважения към онзи голям тип от Сатурн, но всъщност би трябвало да сте СМАХНАТИ, за да живеете на такова място!

Искрено ваш

54 Чарлий Девет

Роботомозък в преводофона.

П.П. Ще се радвам да се срещна с вас. Ако дойдете на Волтар, включете се в системата и кажете едно „здрасти“.

До лорд Турн, върховен съдия на Имперските съдилища и затвори, Правителствен град, планета Волтар, Волтарианска конфедерация

Ваша светлост, сър!

Аз, Солтан Грис, ранг ХI, офицер на редовна служба, бивш второкласен чиновник от Координирания информационен апарат — Външно управление, на Волтарианската конфедерация (пожелавам дълъг живот на Негово величество Клинг Надменни и на владетелите на 110 планети от волтарианските владения), с пълно смирение и искрена благодарност се подчинявам на Вашата величествена и вдъхновяващ заповед, издадена с такова снизхождение и справедливост, както следва:

За да заслужа възможното смекчаване на наказанието и с надежда да проявите Вашето всеизвестно милосърдие, с долунаписаното изпълнявам заповедта да опиша своите престъпления срещу държавата. Страхувам се, че те включват противозаконни деяния с такава тежест, с такава низост, с такова отвратително погазване на почтеността, че представляват стъписваща поредица от нарушения на практически всеки Имперски декрет, прокламация или наредба. Аз съм заплаха за властта и Ваша светлост постъпи мъдро, като своевременно нареди да бъда поставен под стража.

Престъпленията ми са толкова многобройни, че в самопризнанията си ще се огранича с изброяването само на онези, които се отнасят до „Мисия Земя“.

И така, оценявайки напълно снизхождението Ви, а именно: а) че ми осигурихте медицинска помощ за изгорените ми ръце и счупени китки; б) че ми осигурихте материали за писане и гласописец, за да направя своите самопризнания; в) че ми осигурихте високо разположена килия в кула с прекрасен изглед към Правителствения град и г) че ме заключихте в нея, аз ще бъда изцяло искрен и откровен и ще подкрепя самопризнанията си със записи, снимки, бележки и бордови дневници, приложени към настоящото.

Като знам интереса на Ваша светлост към лицето Джетеро Хелър, трябва да призная, макар и със закъснение, че той е истинският герой в тези самопризнания. Аз за нещастие съм злодеят. Но такава е волята на боговете — да ни налагат каквито роли сметнат за нужно и да ни оставят да се преборим със страданията си. Съдбата и само съдбата ме принуди да извърша това, което извърших, както сам ще се убедите. Ако злодейството ми е присъщо по природа, какво бих могъл да сторя, за да го предотвратя?

Нека всички бурно приветстват Ваша светлост и Вашия съд!

Е, добре, за да заслужа Вашата зашеметяваща добрина и милост, започвам — силно се съмнявам дали някой някога е дал свидетелски показания или дали съдът е научил (поне Великият съвет със сигурност не знаеше), че една от първостепенните фигури — ако не и най-първостепенната — в тази история беше задържана под стража преди онзи съдбоносен ден, когато Великият съвет издаде първите си заповеди относно „Мисия Земя“.

Да! Това е факт! Джетеро Хелър изнемогваше в крепостта затвор Спитеос. Не удостоен с топлите грижи на един кралски затвор, както съм аз сега, а в Спитеос!

Може би това ще се окаже шокиращо за Ваша светлост. Повечето служители на правителството предполагат, че Спитеос е бил изоставен на милостта на природните стихии в планините отвъд Голямата пустиня преди повече от век. Но не е така!

Шефовете на Външното управление винаги са го използвали най-пълноценно. Над онези безмилостни зъбери, зад онези мрачни стени от черен базалт, охранявани от отрепки, събрани из най-долните бордеи на Империята, и след хиляда години крепостта си остава частен затвор на Координирания информационен апарат — страховитата външна тайна полиция. Следите на мнозина, чиито имена са попаднали в списъците на безследно изчезналите, биха довели до Спитеос.