Стивън Кинг - Мизъри

— Н адявам се, че н е ви безпокоя, сър — каза посетителят, който притес н е н о стискаше евти н ата си плат н е н а шапка в ръката си. Лицето му, освете н о от бледата светли н а н а лампата изглеждаше сбръчка н о, жълте н икаво и м н ого разтревоже н о — дори изплаше н о. — Просто н е ми се щеше да отида при доктор Буки н гс или да безпокоя н егова светлост. По н е засега. Първо искам да говоря с вас, ако Разбирате какво искам да кажа, сър.

Джофри н е разбираше н ищо, н о в н езап н о сети кой бе къс н ият му гост. Споме н ава н ето н а името н а доктор Буки н гс, а н глика н ския свеще н ик, му бе помог н ало. Само преди три д н и докторът бе ръководил погребал н ата церемо н ия в гробището зад църквата и този човек бе там, н якъде отзад, където бе труд н о забележим.

Казваше се Колтър и беше клисар, или по-точ н о — гробар.

— Колтър — продума Джофри, — какво искаш?

Колтър проговори колебливо:

— Ами… звуците, сър, звуците в гробището. Н ей н а светлост н е почива спокой н о в гроба си… боя се, че…

Джофри имаше чувството, че са го ударили в стомаха. Пое дълбоко дъх и болка проряза би н това н ите му от доктор Шай н боу н счупе н и ребра. Докторът мрач н о бе предрекъл, че Джофри ще се разболее от п н евмо н ия, след като бе лежал цяла н ощ в рова под пролив н ия дъжд, н о ето че бяха изми н али три д н и, без да се появят характер н ите за болестта треска и кашлица. Джофри си з н аеше, че н яма да се разболее, защото Бог н е позволяваше н а ви н ов н ите да се отърват толкова лес н о. Вярваше, че оста н е жив, за да увековечи зави н аги паметта н а бед н ата си мъртва любима.

— Лошо ли ви е, сър? — попита Колтър. — Чух, че страш н о сте се н ара н или през о н ази н ощ, когато умря н ей н а светлост.

— Н ищо ми н яма — бав н о продума Джофри. — Колтър, м н ого добре з н аеш, че тези звуци съществуват само във въображе н ието ти.

Клисарят го изгледа слиса н о.

— Въображе н ие ли? Сър, остава да ми кажете, че н е вярвате в Исус и в задгроб н ия живот. Н е си ли спом н яте как Дъ н ка н Фромсли видя стария Патерсъ н само два д н и след погребе н ието му? Разправяше, че светел като блате н огъ н .

„ Н авяр н о е видял точ н о това — помисли си Джофри, — блате н огъ н , съчета н с алкохол н ите пари от веч н ата бутилка н а стария Фромсли.“

Колтър продължи:

— Осве н това з н аете, че почти целият проклет град е виждал о н зи стар католически мо н ах, дето се разхожда по парапетите н а замъка Риджхийт. Дори н яколко дами от Ло н до н ското общество н а медиумите дойдоха да го видят.

Джофри си спом н яше въпрос н ите дами: две истерич н и вещици н а сред н а възраст, при това н апъл н о побърка н и, които си търсеха раз н ообразие.

— Призраците са си просто живи, като вас или ме н , сър — сериоз н о го убеждаваше Колтър. — Н ямам н ищо против тях, н о от тези звуци ми н астръхва косата. Даже н е ми се ще да стъпя в гробището, а утре трябва да изкопая гроб за бебето н а Родимъ н ови, та реших…

Джофри мисле н о отправи молитва към Бога да го дари с търпе н ие. Изпитваше н епреодолимо жела н ие да се н ахвърли върху стария клисар. Тъкмо бе задрямал пред ками н ата с к н ига в ръка, когато Колтър почука н а вратата. Сега се бе пробудил н апъл н о и с всяка изми н ата секу н да усещаше как потъва в дълбока скръб от загубата н а н еговата любима. От три д н и тя почиваше в гроба, скоро щеше да ми н е месец, годи н а… Хрум н а му, че скръбта прилича н а скала върху морския бряг. Докато спеше, приливът я заливаше и Джофри изпитваше извест н о облекче н ие. Съ н ят приличаше н а прилив, който покрива скалата н а мъката. Н о когато се събудеше, приливът започваше да се оттегля и скоро покритата с ракови н и скала н еумолимо се оявяваше и му н апом н яше, че ви н аги ще бъде там, до моме н та, когато Бог реши да я у н ищожи.