Стивън Кинг - Мизъри

Ани се върна със старомодната метална подлога, която му напомняше сешоар. В другата си ръка носеше две таблетки и чаша с вода.

Хрумна му, че двете хапчета плюс онези, които бе изгълтал преди половин час, можеха да го накарат да изпадне в кома и да умре. Някакъв глас тихичко се обади: „Нямам нищо против.“

Пол взе таблетките и ги изгълта с водата. Ани му подаде подлогата.

— Имаш ли нужда ат помощ?

— Не.

Тя деликатно се извърна, докато Пол нагласяваше пениса си в студената тръба. Докато уринираше, той случайно я погледна и забеляза, че се усмихва.

— Готов ли си?

— Да — във възбудата си изобщо не се бе сетил за подобни физиологични нужди.

Ани взе подлогата, внимателно я остави на пода, и каза:

— А сега ще те сложа обратно в леглото. Навярно си изтощен и изпитваш страхотни болки в краката.

Той кимна, но всъщност не усещаше болка — след двете таблетки в допълнение на дозата, която бе изгълтал предварително, започваше заплашително бързо да изпада в безсъзнание, стаята се замъгляваше пред очите му. Не припадна само защото в главата му натрапчиво се въртеше мисълта, че Ани ще го вдигне, за да го сложи в леглото. Трябваше да бъде не само тъпа, но и сляпа, за да не забележи, че долните му гащи са натъпкани с кутийки.

Тя закара стола до леглото.

— Ей сега ще подремнеш, Пол.

— Ани, би ли изчакала пет минути — успя да изрече той.

Ани го изгледа с леко присвити очи.

— Мислех, че изпитваш страхотни болки, малкият.

— Вярно е. Ужасно… ме боли. Особено коляното, върху което си изкара яда. Още не мога да се съвзема. Би ли изчакала пет минути, за да… да… — знаеше какво иска да каже, но думите му се изплъзваха в обгръщащата го мъгла. Погледна я безпомощно и си каза, че все пак бе успяла да го залови на местопрестъплението.

— За да подейства лекарството — подсети го тя и Пол признателно кимна с глава. — Разбира се. Ще прибера покупките и ще се върна след малко.

Веднага щом Ани напусна стаята, той бръкна отзад, измъкна кутийките и една по една ги натика под дюшека. Мъглата се сгъстяваше, постепенно пред очите му причерняваше.

„Набутай ги, колкото е възможно по-навътре, за да не ги измъкне с долния чаршаф, когато сменя завивките. Набутай ги, колкото е възможно…“

Наблъска и последната кутийка, облегна се назад и се втренчи в напукания таван.

В замъгленото му съзнание се въртяха объркани мисли:

— Африка!

— Сега трябва да изплакна!

— Ох, тук ме очакват големи неприятности!

— А следите? Дали съм оставил следи?

Пол Шелдън изпадна в безсъзнание. Когато се събуди, бяха изминали четиринайсет часа и навън отново валеше сняг.

Посвещава се н а А н и Уилкс

Въпреки че н е би н апус н ал Литъл Дъ н торп дори да му даваха всички бисери от кралската хаз н а, Я н Кармайкъл беше при н уде н да приз н ае, че Кор н уол е н ай-дъждов н ата област в А н глия.

В коридора беше окаче н стар пешкир. Я н закачи мокрото си палто, събу ботушите си и започ н а да подсушава тъм н орусата си коса с пешкира.

От гост н ата долиташе звъ н лива мелодия н а Шопе н , Я н се заслуша, стис н ал кърпата в лявата си ръка.

Бузите му бяха мокри, н о н е от дъжда, а от сълзи. Спом н и си съвета н а Джофри: „ Н икога н е плачи пред н ея, старче!“

Както ви н аги приятелят му беше прав, н о по н якога, когато оставаше сам, н е успяваше да сдържи сълзите си при мисълта, че Мизъри се е отървала н а косъм от смъртта. Обичаше я толкова м н ого, н авяр н о щеше да умре без н ея. Без Мизъри животът губеше смисъла си.

Ражда н ето бе дълго и мъчител н о, н о по н ищо н е се различаваше от родил н ите мъки н а повечето млади дами, или така бе заявила акушерката. Едва след полу н ощ, еди н час след като Джофри бе отишъл да доведе лекаря, старицата се изплаши, защото Мизъри получи кръвоизлив.

— Милият стар Джофри — произ н есе н а глас името му Я н и влезе в огром н ата гореща кух н я.

— Казахте ли н ещо, млади господи н е? — запита мисис Рамидж, заядливата, н о добродуш н а ико н омка н а семейство Кармайкъл, която се подаде от килера. Както обик н ове н о бо н ето й беше кил н ато н а ед н а стра н а; тя во н еше н а е н фие; въпреки че годи н и н аред отричаше да го употребява, всички з н аеха за тай н ия й порок.