На другата сутрин Уикс сподели с жена си: „В гимназията четох роман — «Граф Монте Кристо» или «Затворниците от Зенда» — където героят беше прекарал четирийсет години в единична килия. Писателят, когото намерихме, приличаше на него.“
Уикс замълча за миг, като се питаше как да изрази смесеното си чувство на ужас, съжаление и отвращение и най-вече на учудване, че човек в подобно състояние е още жив. Установи, че не може да намери подходящи думи, затова добави: „Започна да плаче, когато ни видя. Не знам защо, но непрекъснато ме наричаше Давид.“
— Сигурно приличаш на някой негов познат — каза жена му.
— Сигурно.
Кожата на Пол беше посивяла, тялото му — измършавяло. Беше се сгушил до масичката, трепереше и с трескав поглед се взираше в тях.
— Кой… — понечи да каже Макнайт.
— Богинята — прекъсна го кльощавият човек на пода. — Пазете се от нея. Държеше ме заключен в спалнята. Любимият й писател. Спалнята. Тя е там.
— Ани Уилкс? Къде е спалнята? — попита Уикс.
— Заключена е. Но има прозорец.
— Кой… — поде отново Макнайт.
— Господи, не виждаш ли, че това е човекът, когото търсим. Писателят. Не си спомням името му, но съм сигурен, че е той.
— Слава Богу — промълви изнемощелият мъж. — Слава Богу, че не помните името ми.
— Не търсим теб, приятел че.
— Няма значение. Но… внимавайте. Мисля, че е мъртва, но бъдете нащрек. Ако е още жива… опасна е като гърмяща змия. — С огромно усилие премести крака си пред фенерчето на Макнайт. — Ампутира го… С брадва.
Полицаите дълго не можаха да откъснат поглед от отрязания крак, сетне Макнайт прошепна:
— Боже мой!
Уикс извади пистолета си и двамата бавно се отправиха към затворената врата на спалнята.
— Пазете се от нея — изкрещя дрезгаво Пол. — Внимавайте!
Двамата отключиха вратата и влязоха вътре. Пол се прилепи към стената и затвори очи. Беше му студено, целият трепереше. Очакваше да чуе техния или нейния вик, да прозвучат изстрели. Стори му се, че времето е спряло.
Най-сетне дочу стъпки по коридора. Отвори очи — беше Уикс.
— Знаех, че е мъртва — прошепна Пол, — но все още не мога да…
— Стаята е цялата в кръв, навсякъде има овъглена хартия и счупени стъкла, но вътре няма никой — каза Уикс.
Пол го погледна и закрещя. Продължи да крещи, докато припадна.
— При теб ще дойде висока тъмнокоса непозната — каза циганката.
Мизъри внезапно разбра, че това съвсем не беше циганка и двете не бяха сами в палатката. Усети характерния парфюм на Гуендолин Частийн точно в мига, когато ръцете на лудата я стиснаха за гърлото.
— Всъщност тя вече е тук — изрече предрешената циганка.
Мизъри се опита да изкрещи, но дъхът и вече спираше.
Из „Рожбата на Мизъри“
— Винаги изглежда така, господарю Ян — сподели Езекия. — Независимо от какъв ъгъл я гледаш, винаги ти се струва, че тя те наблюдава. Не знам дали е вярно, но бурките казват, че дори когато се намираш зад богинята, тя сякаш се взира в теб.
— Но все пак тя е само каменен блок — прекъсна го Ян.
— Вярно е, господарю Ян — съгласи се Езекия. — Но богинята черпи силата си от камъка.
Из „Завръщането на Мизъри“
Ъмбър — у — ун Йърн — ъмъру — ун
Звуците проникваха дори в замъгленото му съзнание.
„Сега трябва да изплакна“ — каза тя; ето как завърши всичко.
Изминаха девет месеца от деня, когато Уикс и Макнайт изнесоха Пол Шелдън от дома на Ани Уилкс с импровизирана носилка. През тези месеци той посещаваше ежедневно болницата в Куинс и се връщаше в новия си апартамент в източната част на Манхатън. Наложи се отново да счупят краката му, а левият бе още в гипс от коляното надолу. Лекарите му съобщиха, че ще накуцва до края на живота си, но ще може да ходи и че след време болката ще изчезне. Щеше да куца повече, ако стъпваше на собствения си крак, вместо на направената по поръчка протеза. На практика излизаше, че Ани му е направила услуга.
Пушеше прекалено много и изобщо не пишеше. Сънуваше кошмари.
Един майски следобед слезе от асаньора на деветия етаж. За пръв път мисълта му не бе заета с Ани, а с големия пакет, който стискаше несръчно под мишницата си. Той съдържаше две подвързани шпалти на „Завръщането на Мизъри“. Никак не бе чудно, че издателите бързаха да отпечатат книгата, като се имаше предвид рекламата, свързана с обстоятелствата, при които беше написана. „Хастинг Хауз“ бяха поръчали един милион екземпляра — безпрецедентно количество за първо издание.
Читать дальше