Робърт Хайнлайн - Врата към лятото

Философски погледнато, едно изписано с мастило редче може да създаде различна вселена, тъй както и да обяви континента Европа за изчезнал. Нима старата идея за „разклоняващите се времеви потоци“ и „многочислените вселени“ бе вярна? Нима бях попаднал в друга, различна вселена, различна, защото бях променил обстоятелствата? И дори успях да намеря Рики и Пийт в нея? А съществува ли някъде (или по-скоро някога) друга вселена, в която Пийт ще мяучи, докато, отчаян и изоставен, не поеме нанякъде да се погрижи сам за себе си? И в която Рики няма да успее да избяга с баба си, а ще трябва да изстрада отмъстителния гняв на Бел?

Едно печатно редче не е достатъчно доказателство. Може би бях заспал онази вечер и бях пропуснал да прочета името си, а на сутринта бях изхвърлил вестника в сметопровода, решил, че вече съм го прочел. Аз наистина съм разсеян, особено когато си мисля за работата.

Но какво щях да сторя, ако го бях видял? Да ида там и да срещна себе си — и да полудея окончателно? Не, ако го бях видял, нямаше да направя нещата, които сторих после — „после“ за мен самия, — и които доведоха до всичко това. Ето защо изобщо не би могло да се случи по този начин. Управлението на процеса е от типа „отрицателна обратна връзка“, която представлява своего рода „защитна верига“, защото самото съществуване на печатното редче зависеше от това да не го зърна; евентуалната възможност да го видя е била прибавена към изключените „невъзможности“ в основната схема на механизма.

„Съществува божество, което определя целите ни, оформя това, което желае волята ни.“ 24 24 Цитат от „Тит Андроник“ на У. Шекспир. — Бел.ред.

Свободна воля и предопределеност в едно изречение, и двете — валидни. Съществува само един реален свят, с едно минало и едно бъдеще.

„Както бе в началото, така е сега и така ще бъде, свят безконечен, амин.“

Само един… но достатъчно голям и сложен, за да включва и свободната воля, и пътуването във времето, и всичко останало в своята схема на взаимоотношения, обратна връзка и защитни вериги. Позволено ти е да правиш всичко в рамките на тези правила… но винаги се връщаш при своята собствена врата.

Аз не съм единственият човек, който е пътувал във времето, Форт е описал много случаи, за които не съществува друго обяснение, Амброуз Биърс 25 25 Амброуз Биърс (1842-1914?) — американски писател, известен най-вече с късите си, язвителни и силно повлияни от Едгар Алън По разкази. През 1913 г. отива в Мексико и изчезва мистериозно, смята се, че е воювал в Гражданската война. — Бел.прев. — също.

Или да вземем онези двете дами в градините на Трианон. Имам усещането, че добрият стар док Туичъл е натискал онзи бутон доста по-често, отколкото си призна сам… да не говорим за някои други, които може би са знаели как да го правят — в миналото или в бъдещето. Много се съмнявам обаче, че това ще се узнае. В моя случай само трима души са осведомени и двама от тях не ми вярват. Както е казал Форт, човек строи железници, когато дойде времето на железниците.

Ала Лионард Винсънт не ми излиза от ума. Нима бе наистина Леонардо да Винчи? Нима е пресякъл континента и се е върнал в Европа с Колумб? В енциклопедията пише, че животът му бил такъв и такъв, но той би могъл да редактира текста. Ясно как става; и на мен ми се наложи да направя нещо подобно. В Италия от петнайсети век не са имали осигурителни номера, документи за самоличност или пръстови отпечатъци; може и да е променил текста.

Досещам се как, лишен от всичко, с което е бил свикнал, след като е знаел за летенето, за електричеството и за милиони други човешки достижения, се е опитвал отчаяно да ги нарисува, за да бъдат осъществени — и е бил обречен на отчаяние, защото просто не можеш да направиш нещата, които правим днес, без векове предишни умения, върху които се гради сегашното.

На Тантал 26 26 Тантал — герой от древногръцката митология: наказан за извършен грях да стои жаден в басейн с вода, от която не може да пие, и гладен, под плодни дървета, чиито плодове не може да стигне. — Бел.прев. му е било по-лесно.

Мислил съм доста какво приложение може да намери пътуването във времето от комерсиална гледна точка, ако го разсекретят — да се извършват къси скокове, като носиш със себе си части, та да сглобиш машина за връщането си. Но някой ден ще прескочиш твърде далеч и няма да си в състояние да се върнеш, просто защото времето на „железниците“ още няма да е дошло. Може да те съсипе нещо елементарно, някоя специална сплав например. А и съществува онзи наистина ужасен риск, че не знаеш в каква посока ще пътуваш. Представи си например, че се озовеш в двора на Хенри VIII и те хванат с пълни джобове електроника, предназначена за двайсети век. За предпочитане е да попаднеш с ветроход в затишията на Конските ширини…