Артър Кларк - Градът и звездите

Едва на няколко крачки от края на въздухопровода Джесерак осъзна, че външният свят е досами него. Той гледаше към все по-широкия кръг синева и стъпките му ставаха все по-неуверени, докато накрая спря. Алвин си припомни как Алистра се обърна и избяга от същото място. Запита се дали би успял да принуди Джесерак да продължи.

— Искам само да погледнеш — помоли той, — не и да напуснеш града. Сигурно можеш да го направиш!

През краткия си престой в Еърли Алвин бе видял как една майка учеше детето си да ходи. Неволно си спомни за това, докато с окуражаващи думи подмамваше Джесерак по коридора. Настойникът колебливо напредваше крачка по крачка. За разлика от Хедрон, Джесерак не беше страхливец. Той бе готов да се бори със себе си — отчаяна, почти безнадеждна борба. Алвин се чувствуваше изтощен почти колкото стареца, докато успя да го доведе до място, откъдето се разкриваше цялата панорама на пустинята.

Щом веднъж стигна дотук, страховете като че отстъпиха пред любопитството и своеобразната красота на пейзажа, толкова далечна от всичко, което Джесерак бе видял в този или в който и да било предишен живот. Безкрайната шир на вълнистите пясъчни дюни и далечните древни хълмове явно го очароваше. Денят преваляше и над този край скоро щеше да се спусне нощта, която никога не настъпваше в Диаспар.

— Помолих те да дойдеш тук — заговори Алвин бързо, сякаш едва сдържаше нетърпението си, — защото разбирам, че повече от всеки друг имаш правото да видиш докъде ме доведоха моите пътешествия. Исках да видиш пустинята и да ми бъдеш свидетел, за да предадеш на Съвета какво съм направил. Както казах пред Съвета, аз доведох този робот от Лис с надеждата, че Централният компютър ще успее да премахне блокировката, наложена върху паметта му от човек, известен под името Учителя. И досега не разбирам как точно стана, но Компютърът постигна това. Сега имам достъп до всички спомени на тази машина и до специфичните таланти, заложени в нея. След малко ще използувам един от тези таланти. Гледай.

Джесерак можеше само да се досеща, че е подадена беззвучна команда. Роботът изплува от тунела, набра скорост и се превърна в далечна метална искрица сред слънчевите лъчи. Той летеше ниско над пустинята, над пясъчните дюни, разхвърляни като замръзнали вълни. Джесерак не се съмняваше, че той търси нещо… макар че не можеше да си представи какво е то.

Внезапно блестящата точица се откъсна от пустинята и увисна на хиляда стъпки над земята. В същия миг от гърдите на Алвин се откъсна въздишка на задоволство и облекчение. Той бързо погледна Джесерак, сякаш искаше да каже: „Това е!“

Без да знае какво да очаква, отначало Джесерак не забеляза промяна. И сетне не повярва на очите си — над пустинята бавно се вдигаше облак прах.

Няма нищо по-страшно от движение там, където вече никога не би трябвало да го има. Но когато пясъчните дюни започнаха да се разцепват на две, Джесерак вече бе прекрачил отвъд границите на изненадата и страха. Нещо се раздвижи под пустинята като разбуден гигант и скоро до ушите на стареца долетя грохотът на падаща земя и писъкът на канари, разцепвани от неудържима сила. После огромен гейзер от пръст изригна на стотици стъпки във въздуха и забули земята.

Прахът бавно се спускаше в назъбената рана, раздрала лицето на пустинята. Но Джесерак и Алвин все така напрегнато се вглеждаха в небето, където допреди малко летеше само чакащият робот. Най-после Джесерак разбираше защо Алвин изглеждаше тъй безразличен към решението на Съвета, защо не прояви вълнение, когато узна, че метрото към Лис е затворено.

Кората от пръст и скали замазваше, ала не можеше да прикрие гордите очертания на кораба, който продължаваше да се издига над разцепената пустиня. Пред очите на Джесерак той бавно се обръщаше към тях, докато се превърна в кръг. Сетне плавно започна да се разширява. Алвин заговори бързо, сякаш нямаше време.

— Този робот е бил създаден за спътник и слуга на Учителя… и най вече за пилот на неговия кораб. Преди да отиде в Лис, той се е приземил на космодрума на Диаспар, който лежи днес под тия пясъци. Дори и по онова време сигурно е бил почти изоставен; мисля, че Учителя е достигнал до Земята с един от последните кораби. Преди да отиде в Шалмиран, той живял известно време в Диаспар, навярно по онова време пътят още е бил отворен. Но корабът вече не му потрябвал и през всички тези милиони години чакал там, под пясъците. Както самият Диаспар, както този робот, както всичко, което древните строители смятали за истински важно, той имал собствени системи за вечност. Докато в него има енергия, той не може да остарее или да бъде унищожен, образът в запаметяващите му блокове не ще избледнее никога, а този образ контролира физическата му структура. — Сега корабът бе съвсем близо и роботът пилот продължаваше да го води към кулата. Джесерак забеляза, че има вретеновидна форма и е дълъг около сто стъпки. Не различи прозорци или други отвори, но дебелият слой земя не му позволяваше да бъде съвсем сигурен в това.