Л. Хабърд - Бойно поле Земя II

След това стана сър Робърт и каза, че малкото оцелели хора на Земята са пръснати из цялото земно кълбо. За да могат да бъдат защитени, трябва да бъдат събрани в няколко зони, които добре да се охраняват. Беше съставил план.

Поискаха Мактайлър да изложи накратко положението. Той беше член на всички кланове и по още ред други причини преценката му щеше да бъде ценна.

Джони много се надяваше да има повече информация от Америка, преди да му бъде зададен този въпрос. Почти всичко зависеше от това какво прави Търл, а от доста време нямаше никаква информация. Във всеки случай, нямаше никакво намерение да споменава за това пред този съвет, за да не рискува с изтичане на информация. Но все пак събралите се тук трябваше да играят важна роля.

Джони стана и им каза, че първо, не знаят какво се е случило на Психло и има вероятност от контраатака; второ, посетителите горе представляват сериозна заплаха — не знае защо се бавят, но във всеки случай от това печелят време и трябва да работят бързо и усилено; и трето, основната им грижа е да съхранят живота на Земята — не само са застрашени като раса, но и съвсем внезапно могат да бъдат унищожени напълно.

Благодариха му и приеха плана на сър Робърт. Разсъждаваха съвсем трезво.

Имаше още въпроси.

Повикаха доктор Алън, който бе ангажиран с работата на федерацията по преместването на племената. Според него бе опасно да събират различни племена заедно, тъй като имунитета им срещу разни болести може би е намалял. Племената дълго време са били разделени и има вероятност да избухнат епидемии от шарка, тиф и други болести. Имаше няколко помощници. Летеше до много места и правеше каквото бе по силите му. Беше прочел цялата налична литература върху ваксини, санитарен контрол, защита срещу насекоми и други подобни и бяха приготвили някои серуми. Настояваше да се вземат два вида мерки: първо, задължително да се изолира всеки, който прояви някакви симптоми на болест и второ, всички да бъдат задължително ваксинирани. Всички Координатори и вождове му съдействаха безпрепятствено, но искаше програмата му да получи законен статут.

Вождовете я приеха като директива на федерацията и сър Андрю Макналти трябваше да издаде заповедта.

След това приеха Макадам от Планетарната банка. Беше поискал среща с вождовете по три причини. Нисък, посивял и консервативен, Макадам бе много учтив с тях и говореше кратко и ясно. Носеше папка с документи и я постави на масата.

Най-напред, правителството в Америка пръскаше пари насам-натам и създаваше локална инфлация, която може да се пренесе и в други райони. На бригантите им се заплащаха по сто кредита на ден, на всеки поотделно. Бяха около седемстотин и шейсет и това правеше седемдесет и шест хиляди кредита на ден, което беше приблизително два пъти повече от ГОДИШНИЯ бюджет на повечето други племена. Те не ценяха парите и ги хвърляха по улиците. В момента в Америка нямаше какво толкова да се закупи и нямаше за какво да се изразходват сумите. Той не бе дошъл без предложение: искаше някой да го упълномощи да издаде специална американска банкнота, която да може да девалвира спрямо останалата валута в света. Имаше основания да се надява, че тамошното правителство би я приело, ако вместо снимката на Тайлър върху банкнотата се постави снимка на Браун Лимпър Стафър. Ще поставят надпис: „Браун Лимпър Стафър, главен кмет на планетата Земя“. Според него липсата на снимка на Тайлър допълнително ще спомогне за девалвацията на тази валута, но дори да греши, все пак не искаше образът на Тайлър да бъде изобразен на банкнота без стойност. Какво смятат по въпроса?

Тайлър се усмихна. Вождовете се засмяха и дадоха на Макадам благословията си.

Но Макадам не искаше само това. Искаше второ пълномощно, подобно на първото, но издадено от този орган. Няма да стане публично достояние, но е важно да го има в сейфа си.

Прочетоха го и го приеха.

След това Макадам изложи несъгласието си със сър Робърт в предварителни разговори с него относно преместването на банката от Цюрих в Люксембург. Това би причинило неудобства и трудности. Ще трябва да пренасят печатните преси и да търсят подходящи помещения в Люксембург.

Вождовете поискаха сър Робърт да се изкаже. Той обясни, че в Люксембург има психлоска мина, от която психлосите са черпили нужните им на планетата доставки на желязо. Близо до нея имало древна крепост. В същност, Люксембург означавало „малка крепост“. В продължение на две хиляди години градът бил кръстопът на търговия и банкерство. Щяло да бъде временна мярка. Люксембург може да бъде отбраняван. Цюрих не.