Л. Хабърд - Бойно поле Земя II

Толкова беше тихо, че и прашинка да паднеше, щеше да се чуе. Помисли, че не са го разбрали. Отвори уста да повтори. И подреденото множество изведнъж се разбърка. Забравиха за всякакви обноски. Всички тръгнаха към него и то толкова близо, че трябваше да се изправи на крака.

Отвсякъде крещяха един единствен въпрос поне на три различни езици: „Как? Как можем да помогнем?“

Тези победени от живота хора, остатъци от някога велики народи, раздърпани, гладни, дори не бяха мечтали, че могат да бъдат полезни някому. Че могат да помогнат. Че могат да правят нещо друго, освен да се крият и гладуват. Мисълта бе разтърсваща. Да помогнат.

Координаторите и вождовете успяха някак да върнат хората обратно край огъня, но вече никой не седна. Бяха твърде развълнувани.

Когато Джони пак заговори, отново настъпи тишина. Но изведнъж му дойде на ум, че може би има повече слушатели, отколкото предполага. Говореха психлоски. Говореха и пали, мъртъв език. Освен това говореха и на език, наречен тибетски. Да! — потвърдиха те с шепот. Джони им каза, че ще се погрижи да преместят библиотеката им на сигурно място. Част от руската база може да им послужи като храм. Но да не би да имат страх от височини? Засмяха се. Глупаво беше да се задава такъв въпрос на планинци. Имат ли нещо против да се разпръснат по цялото кълбо и да живеят сред чужди племена? Не, не, нямат нищо против. Не се чувстваха изолирани от света само защото живееха в манастир. Живееха в пещери единствено заради заплахите и опасностите.

Обясни им какво означава комуникатор. Ако им предадат съобщение на психлоски, ще го предадат по радиото на пали, а будистът в другия край отново ще го преведе на психлоски. И враговете горе никога няма да разберат какво си говорят. Идеята им се стори великолепна. Мрежа от говорещи на пали по целия свят. Да, да, да!

Но се появи една отрезвяваща мисъл. Може да пленят някой и да го принудят да издава съобщенията. В такъв случай ще комуникират на тибетски и това ще бъде тяхната тайна. Бе опасно.

Но в живота имаше хиляди опасности. Съгласиха се, всеки един — мъже, жени, деца — прие и от името на останалите у дома. Джони се опита да им каже, че ще им се заплаща по един кредит на ден, както на останалите племена, но не му дадоха възможност. Ще заминат и толкоз. Знаеха, че е тайна и на никой нямаше да кажат. Дори започнаха да стъпват на пръсти.

Наред бяха шерпите. Места за лов имаше много. Дори някъде имаше и върхове, по които можеха да се катерят. В Русия имаше просторни равнини, които изобилстваха от добитък и овце. Трябваше да се изсушат и консервират огромни количества месо. Могат ли всички да идат в Русия и да помогнат да се зареди базата с храна? Естествено.

След това вождът Чонг-уан доведе хората си. Бяха откърмени с тайни. Джони им разказа за едно място, където не бе много здравословно да се живее, имаше мухи, които носеха зараза, но ако се вземат предпазни мерки, нямаше страшно. Имаше и опасни зверове, но щяха да разполагат с въоръжена охрана, пък и самите те можеха да се научат да стрелят. Насекоми? Зверове? Изобщо не можеха да ги уплашат! Къде беше това място? Какво трябваше да правят? Могат да заминат веднага. Далеч ли е оттук пеша?

Джони им каза, че ще заминат със самолет. Но имаше още нещо. Макар че мястото бе само на една миля височина, беше доста горещо.

Горещо? Имаше и горещи места? Колко хубаво! Направо невероятно! Няма значение, че е много горещо.

Джони ги попита дали могат да строят разни неща. Гордо му отвърнаха, че са съхранили уменията си. Някои от тях бяха инженери. Могат да строят всичко.

Всичко това бе дълбока тайна. Имаше голям язовир с електоцентрала, около който трябваше да се разчисти и в хълмовете да се построят бункери. Ще получат техническа помощ. Можеха дори да им предоставят машини и оператори и самите те да се научат…

В момента измежду тях имаше осем човека в Америка, които се учеха на тези умения. Защо да си губят времето в приказки? Къде беше това място?

Джони им обясни, че всеки ден ще получават по един кредит и премии за завършена работа. И след това могат да получат земя.

Вожд Чонг-уан попита хората дали са съгласни. Казаха му да не протака повече. Разбира се, че бяха съгласни!

Джони се върна на тържеството. Хората се бяха събрали на малки групички и обсъждаха, но шепнеха, при това на неразбираеми езици. Джони им пожела лека нощ, всички се обърнаха към него и се поклониха, а той също отвърна с поклон.

Тръгна към самолета, където щеше да прекара остатъка от нощта. За всеки случай се отби при товарния самолет, където лежеше толнепът. Изпита желание да се обади на полу-капитан Рогодетер Сноул и да му каже нещо. Но не го направи. Можеше и да изчака. Битката предстоеше.