Л. Хабърд - Бойно поле Земя II

Тълпата тръгна след Координатора към една сграда. Джони отиде до толнепа.

Съществото бе дошло в съзнание. Без маската очите му изглеждаха слепи. Виждаха на различни светлинни вълни и маската служеше като коректорен филтър. Джони се огледа, намери маската и като се пазеше от отровните зъби на съществото, пусна маската върху лицето му. То се опита да го ухапе.

Джони се дръпна назад и каза:

— Сега ще започнем с твоя разказ, дългата и тъжна история на твоята младост, как обстоятелствата са те подтикнали към престъпления и как съдът те е довел до този плачевен край.

— Подиграваш ми се! — излая толнепът.

— А, — каза Джони — значи говориш психлоски. Много добре. Продължи своя разказ.

— Нищо няма да ти кажа!

Джони се огледа. Хубаво се падаше от върха на огромния палат долу на равното. Внимателно си избра едно място от двореца и му го посочи:

— Ще те занесем там горе и ще те пуснем. Виждаш ли палата?

Толнепът се изсмя.

— Няма да получа и една драскотина!

Джони помисли малко.

— Всъщност ние не сме ти врагове, тъй че ще свържа един кабел, който измъкнах от кораба ти, ще поставя дистанционно управление и ще те изпратя обратно на бойния кораб от клас Валкор.

Толнепът мълчеше. Но беше нащрек.

— Ами май е най-добре да се заема с дистанционното управление.

Джони стана и направи движение, сякаш се запътва към своя самолет.

— Чакай — каза толнепът. — Нямаш намерение да го правиш, нали? Да ме върнеш на кораба?

— Разбира се, че имам. Така постъпват възпитаните хора.

Толнепът изкрещя:

— Гадни мръсни психлоси! Всичко може да се очаква от вас, всичко! Гадният ви садизъм няма граници!

— Защо? Какво ще ти сторят?

— Ще ме изстрелят надолу и ти много добре го знаеш! Ще цвърча и ще се пържа от триенето на въздуха!

— Но защо няма да те приберат? — каза Джони.

— Не се занасяй с мен! — беснееше толнепът. — Мислиш ме за глупак, нали? Нищо не споменаваш за вирусния прах, който е полепнал по мен и ще зарази целия екипаж. Ти си дявол! Изкашлях си дробовете докато дойда тук, а после бавно да се пържа миля след миля на огъня от триенето на въздуха! Върви по дяволите!

Джони повдигна рамене.

— Така постъпват възпитаните хора — каза той и тръгна към самолета.

— Чакай! Чакай, ти казвам! Какво искаш да знаеш?

И тъй Джони изслуша житейския път на двоен-младши лейтенант Слидетер Плис и на неговия полу-капитан Рогодетер Сноул и разбра колко глупаво било да не оставиш своя началник да спечели на комар. Чу още доста други неща, които не го интересуваха особено, докато накрая двойни-младши лейтенант каза:

— Естествено, че Сноул не е уведомил екипажа, тъй като иска цялата комисионна за себе си, но се носят слухове, че който открие ОНЕЗИ, ще получи награда от сто милиона кредита.

— Какви ОНЕЗИ? — попита Джони.

Но двоен-младши лейтенант Слидетер Плис не знаеше нищо повече от това. Обясни, че изчакват, за да са сигурни, но каквото и да излезе, обединените сили ще нападнат масирано Земята. Командирите вече разигравали на хазарт по екраните плячката и Родегер Сноул бил спечелил хората на планетата, поне така казал, но не можело да му се вярва напълно, защото често лъжел. Във всеки случай със сигурност ще им трябва транспорт и може би за целта ще трябва да отскочат до родната си планета. Къде е тя ли? Някога случайно да е забелязвал една ярка звезда, всъщност двойна звезда? Оттук сигурно се вижда много добре. От този ъгъл съзвездието над нея изглеждало като квадрат. Е, това била родната му планета. Били завоювали и други планети. За роби.

Това засега изглежда бе всичко, тъй че Джони му каза, че ще го отведе до кораба му, но не веднага.

Бе прочел, че ако толнепът ухапе някой с отровните си зъби, отровата се възстановява чак след шест дни. И така Джони взе от самолета една бутилка и парцал и накара толнепа да захапе парцала няколко пъти. Толнепът го стори с неприязън. Джони прибра парцала в бутилката и здраво я затвори. Маккендрик разбираше от противоотровни серуми. Може би щеше да измисли някой против ухапване от толнеп.

Още един от ескортиращите самолети кацна на земята. Имаше и помощник пилот. Долу в планината на времето имаше мина. Сега бе унищожена, но може би щяха да намерят товарен самолет и гориво. Джони изпрати да проверят и ако намерят, да долетят с един товарен самолет. Искаше да вземе с тях толнепа и кораба му. Каза им също да проверят има ли в мината някакъв пътнически транспорт.

Джони погледна към късното следобедно небе. Не виждаше нищо в орбита, но това бе заради далечината от четиристотин мили и дневната светлина. Тежък ден.