Л. Хабърд - Бойно поле Земя II

Полу-капитан Сноул направи бърз, но добър план. Без да информира другите, щеше да плени тази знаменитост, да го разпита, както само толнепите и може би психлосите умееха, да изстиска цялата информация и да използва остатъците от него в преговори за предаването на планетата, след което да направи удар без участието на останалите. Да прибере населението, да плати дълговете си от хазарта и да се оттегли!

Сноул прегледа с помощта на моста с диамантена форма списъка с екипажа на кораба на Валкор и откри един офицер, от който наскоро бе изгубил 2021 кредита. Сноул все още му ги дължеше. Това беше двоен-младши лейтенант Слидетер Плис. Ако се провали операцията му, поне един дълг по-малко за полу-капитана. Но нямаше как да се провали. Беше съвсем рутинна операция.

Извика на моста двоен-младши лейтенант Плис и му каза точно какво иска — двама морски да бъдат събудени от дълбок сън, да им се даде пълномощно да използват малка нападателна ракета и да пазят отвлечения.

Денят беше ясен и красив и Джони предаде управлението на самолета на помощник пилота немец. Захласнато гледаше планините отдолу. Никога преди не беше виждал Хималаите. Впечатляващо! Някои от върховете бяха високи по пет мили, други дори шест. Снегове, ледници, снежни вихрушки, дълбоки низини и замръзнали реки. Планината беше невероятна. И толкова обширна.

Летяха на югоизток и на голяма височина. Скоростта им бе малко над звуковата, тъй като пристигнаха по-рано от уречения час. Хубаво бе да не чува рева на моторите. Наушниците на каската изолираха шума много повече от тези на обикновените пилотски каски. Странно се чувстваше да лети и да не чува звук. Може би полковникът бе прав — наистина му се увреждаше слуха.

Помощник пилота забеляза отдясно връх, който се извисяваше над всички останали. Курсът им бе правилен. Джони се отпусна — какво посещение само! Реши да погледне автомата, който му бяха подарили. Бяха го оставили долу под краката му. Автомат с хромово покритие! Чудеше се дали не са го хромирали и отвътре. В такъв случай щеше да е доста опасно да се стреля с него. Бързо разбра как да го разглоби и погледна в цевта. Не, не беше хромирана, значи нямаше страшно. Сглоби го отново и малко се упражни със зареждането. Работеше чудесно. Провери пълнителите. Също работеха. Провери мерника, като се прицели в един връх. Малко необичайно му бе да се цели през този мерник и отдели известно време на това, за да свикне.

Не чу пилота, който се опитваше да му каже, че скоро ще кацнат и затова се изненада, като погледна надолу и видя Ласа. Беше точно под тях.

Доста внушителен град трябва да е бил на времето. По склона на червената планина се издигаше огромен палат, почти разрушен. Беше толкова голям, че засенчваше планината. Точно отпреде му имаше широка открита местност и около някогашния парк имаше и други разрушени постройки. Целият град сякаш бе поместен в купа, обградена от планини.

Да, в далечния край на парка имаше малка тълпа хора. Повечето бяха облечени в кожи, а някои в жълти одежди. Имаше много място за кацане и Джони остави помощник пилота да приближи самолета до основите на някогашна сграда и да го приземи. Огромният древен палат се издигаше от дясно, тълпата бе на около стотина ярда пред самолета, а древната руина бе на около двеста ярда отзад.

Джони откопча предпазния колан и леко отвори вратата.

Тълпата просто си седеше там. Имаше около двеста човека, може би малко повече. Не се втурнаха напред. Не го приветстваха. Е, помисли си Джони, човек не може да бъде известен навсякъде.

Дръжката на АК 47 се закачи на пулта за управление и той го повдигна, отвори широко вратата и скочи на земята. Обикновено помощник пилота се местеше на пилотското място и затова Джони обърна поглед към него. Немецът просто си седеше и гледаше вторачено напред.

Джони пак погледна тълпата. Никой не помръдваше напред. Никой изобщо не мърдаше. Странно. Бяха точно пред парка, на около сто ярда. Разпозна трима Координатори. Те също не помръдваха, сякаш бяха пуснали корени.

Приличаха на хора, срещу които някой е насочил оръжие.

Инстинктът му на горски човек го накара да се завърти и погледне зад самолета, където на двеста ярда се намираше срутената постройка.

Три фигури тичаха към него с оръжия в ръце.

Бяха сиви. Размерите им бяха приблизително колкото човешките. На лицата си имаха големи маски.

Толнепи!

Бързо скъсяваха разстоянието. Оставаха им само седемдесет и пет ярда.