Л. Хабърд - Бойно поле Земя II

Координаторът и пилотът немец бяха показали на хората записите и ги заведоха да видят кораба. Показаха им оръдието на носа. Хората тръгнаха от кораба и се насочиха към Джони, който бе до самолета.

Приближиха на известно разстояние и изведнъж, сякаш по сигнал, всички паднаха на колене и започнаха да кланят главите си до земята. Не искаха да стават.

През този ден Джони бе видял достатъчно хора, които падат.

— А сега какво има? — обърна се той към Координатора.

— Ужасно се срамуват. Бяха ти устроили чудесно посрещане и всичко се провали. Но нещо повече — каза Координаторът, — много те уважават. И преди са те уважавали, но сега…

— Кажи им да станат — каза Джони малко нетърпеливо. Най-малко от всичко искаше да го боготворят.

— Ти им спаси живота, а може би и повече — каза Координаторът.

— Глупости — отвърна Джони. — Просто имах късмет, че бях с каска с подплънки на ушите. Кажи им да станат!

Немският пилот бе наблизо. Явно този ден му бе отредено да изживее много неудобни моменти. Пилотът отново обясняваше на Джони, че не е посмял да стреля. Един изстрел от Марк 32 и цялото това място, заедно с Джони и хората щеше да пламне. Местността бе затворена и ударът от оръдието… Джони поклати глава и го отпрати с махване.

Координаторът започна да му представя вождовете. Нисък човек с усмихнато монголоидно лице пристъпи напред. Носеше кожена шапка. Джони му стисна ръка. Координаторът каза, че това е вожд Норги, оглавяващ племето на оцелелите от някогашните шерпи. Били прочути планинци и предвождали каравани със сол през Хималаите в Непал, над Индия. На времето били многобройни — около осемнайсет хиляди, но сега останали само сто-двеста човека. Живеели много нависоко в недостъпни места. Храната не достигала. Били добри ловци, но дивечът бил рядкост на такава височина.

А това бе вождът-монах Ананда. Бе облечен в жълточервена роба. Беше едър мъж с миролюбиво изражение на лицето. Беше от Тибет и имаха манастир в пещерите. Останалите в страната тибетци го считаха за свой вожд. Виждате ли, дори преди нападението на психлосите китайците прогонили тибетците от страната им и били принудени да се пръснат по чужди земи. Китайците потискали будизма — Ананда беше будист — но до пещерите трудно достигали, тъй като били високо в планинските клисури или върхове. Психлосите също никога не могли да ги открият. Тибетците много гладували. Не можели да излизат в равнините и да отглеждат растения, дори през последното лято не успели да засеят, понеже нямали семена.

А това бе вожд Чонг-уан, глава на оцелелите китайци. Знае ли Джони, че едно време и имало между шестстотин и осемстотин милиона китайци? Може ли да си го представи? Имало и друго племе в северен Китай, подслонило се в стара военна база в планините. Базата? Китайците не успели да я довършат. Не била нищо особено. В северен Китай живеели само сто-двеста човека. Но вожд Чонг-уан тук имал триста и петдесет човека. Живеели в една низина, която вероятно е била минирана и психлосите никога не се приближавали до нея. Но храната била крайно оскъдна. Никакви култури не виреели толкова нависоко. Ужасен студ. — Не, нямало проблеми да се разговаря с китайците. Запазени били много от техните университетски книги и записи, освен това били доста образовани. Говорят мандарински език, стар книжовен китайски, езика на кралския двор.

Джони подаде ръка. Те се КЛАНЯТ! Тъй че Джони се поклони и достави огромно удоволствие на китаеца.

— Като стана въпрос за езици — каза Координаторът — подготвили са за теб малък спектакъл. Всички са ей там, ще дойдеш ли да го видиш?

Джони погледна малко неспокойно към небето. Единият ескортиращ самолет беше горе и патрулираше. Самият той не бе далеч от самолета си. Прати немецът да стои вътре в готовност. Добре, ще види спектакъла. Чувстваше се зле; знамената бяха на земята, търкаляха се музикални инструменти.

Около осемдесет човека в жълто-червени роби седяха наредени в правилни редици. Бяха част от хората на монаха-вожд Ананда. Като приближи, Джони забеляза, че са на възраст между осем и петдесет години. Главите на всички бяха бръснати. Имаше момчета, момичета, мъже и жени. Опитваха се да си придадат тържествен вид, седнали на земята с кръстосани крака, но в погледите им се четеше дяволитост. Отпред пред всички седеше стар монах с дълъг свитък.

— Миналата пролет имахме големи неприятности — каза Координаторът. — Никой, абсолютно никой не можеше да разговаря с тези хора. Нито в Индия или Цейлон — това е един остров, нито където и да е другаде не успяхме да открием и следа от тибетски език, или от техния език. Търсихме навсякъде. НО се справихме. Слушай! — Даде сигнал на стария монах.