Л. Хабърд - Бойно поле Земя II

Джони отлагаше срещата с вождовете в Шотландия колкото може по-дълго. Очакваше дискове със записи от Америка. Но Гленканън не бе пристигнал.

Най-после Робърт Лисицата, който бе пристигнал за срещата специално от Африка, му каза, че вождовете повече не могат да чакат и Джони го последва.

Къщата, която Криси бе открила, бе съвсем близо до Касъл Рок и за няколко минути пристигнаха. По пътя не разговаряха, само от време на време хвърляха поглед нагоре към небето.

Двама въоръжени с брадви и автомати слуги ги пуснаха през входа на подземния коридор. Вождовете бяха открили останките от противовъздушни скривалища и временно бяха отложили възстановяването на сградата на Парламента. В нишите горяха миньорски лампи и осветяваха знамената, които висяха от заоблените тавани.

Присъстваха всички вождове. Бяха чакали часове наред. Все пак се насъбраха около Джони, стискаха му ръцете и го потупваха по гърба. Най-после вождът на клан Фергус въведе ред и събранието започна.

Робърт Лисицата им пусна няколко записа от радиотелескопните приемници. Освен всичко останало, вождовете най-много се впечатлиха от лицата на чуждоземните от обединените сили, до един съвсем различни. Бяха заинтригувани и от една игра, която тези същества играеха помежду си от екраните. Един от затворниците на Робърт Лисицата бе обяснил, че това е „клеп“. Всеки от играчите разполага с дъска с шест страни и шест различни комплекта и когато един от тях направи ход, другите играчи повтарят хода му на своите дъски. Комплектите се състояха от малки космически корабчета, танкчета, флотилии и войници. Движеха се по различен начин, а на дъската се закрепяха с магнити. Дъската се състоеше от шестстотин и шестнайсет шестоъгълника. Не самата игра привлече вниманието на вождовете, а фактът, че играчите залагаха най-различни неща от тяхната планета. Това ги отрезви.

След това Робърт им разказа за инфралъчите и обясни защо е опасно да се обсъжда каквото и да било на открито. Един от затворниците хокнери бе дал пълно описание на лъчите. Ако се налагаше да се разговаря на открито, трябваше да включват „интерферентни генератори“, само че нямаха такива.

Вождовете се опитаха да приемат резолюция да се забранят разговорите на открито и да не се съобщава нищо на хората, за да не го обсъждат помежду си. Някой предложи и да се подеме кампания под надслов „Враговете имат дълги уши“. Но вождът на клан Арджил взе думата и каза, че не могат да приемат закон, отнасящ се до всички племена, защото не представляват правителство от всички племена, което се намира в Америка, макар че съвсем скоро евентуално ще му обявят война. Предложението им по същество означавало да се узурпира властта на държавата.

Това беше знак, че Джони трябва да говори. Той стана и им напомни, че първите правителствени действия са били предприети именно от тях в шотландските планини, край езерото в ливадата и тъкмо те са истинският законодателен орган. Трябваше да се съобразят със съществуването на фиктивното правителство в Америка и да не действат така, сякаш това правителство не съществува, тъй като ще провалят плановете му. Но трябва да се предприемат действия, за да се защитят хората на планетата. Те като управляващ орган представляваха Световната федерация за Обединение на Човешката Раса. Сигурен беше, че тази организация ще изпълнява техните разпореждания, а не тези на правителството в Америка. Ще наричат заповедите им „заповеди на федерацията“ и всъщност ще бъдат международни.

— Чуйте, чуйте! — възкликна сър Андрю Макналти, който стоеше начело на федерацията.

Данълдин, продължи Джони, е титулярният принц на Шотландия. Той ръководи пилотите и може да ръководи и…

— Данълдин и ТИ ръководите пилотите — поправи го вождът на Кемпбел.

Джони искаше да подчертае, че пилотите са подчинени на този законодателен орган. А военният вожд на Шотландия ръководи всички действащи военни сили, с изключение на бригантите. Тъй че в действителност те ръководят планетата. Ако приемат аргументите му, би трябвало да издават поверителни резолюции и да се разпореждат с тях както намерят за добре.

Обсъждаха за известно време въпроса и приеха предложението. Сър Андрю Макналти ще изпълнява желанията им по отношение на племената, а сър Робърт Лисицата ще изпълнява указанията им във военния сектор. Особеностите на ситуацията изискваха заповедите от Америка да бъдат пренебрегвани, но без да се възбуждат подозрения. Управлението в Америка подкрепяше враговете на Шотландия, с които имаха кръвна вражда. Сегашната спешна ситуация изискваше спешни действия. Точно това искаше да разберат Джони.