Л. Хабърд - Бойно поле Земя II

Гленканън донесе много новини. Пати от няколко седмици бе много болна, но Криси се грижеше за нея и имаше надежда. Криси му пращаше много поздрави. Беше открила чудесна стара къща точно до Касъл Рок и някои от съпругите на вождовете й помагаха да я обзаведе с мебели, намерени в развалините. Пращаше му поздрави и питаше кога ще се върне.

Касъл Рок бе до такава степен обграден с противовъздушни оръдия, че беше страшно да се лети наоколо.

Данълдин ли? О, спукваше кадетите от полети, но не пристигаха много нови желаещи. Най-много бяха машинните оператори. Кер беше много добре и му пращаше няколко нови маски, които пасваха по-добре. Беше ги изработил сам и да не го подведе Джони за кражба на имущество на компанията, ха-ха. Имаше и няколко лични писма до сър Робърт. А това бе последният комплект от знае-се-какво.

Джони слезе дълбоко под земята и пусна дисковете. Бяха се устроили доста добре. Наблюдаваха жените психло, без всъщност да им позволяват да правят важни неща и така научиха как да използват някои от офис машините, което преди бяха пренебрегвали. Можеха да презаписват дискове и да увеличават отделни части от записите с чистота, за която преди не подозираха, че е възможна. Имаха специални отделения за файловете и в крайна сметка можеха да накарат дисковете да „говорят“ много по-добре.

Търл! Решаваше силови уравнения. Абсолютно неразбираемо. Уравненията не се изравняваха и нямаше никаква логика. Изпълваше страница след страница с тях. И пак нямаше нищо общо с телепортирането.

Джони едва не изпусна нещо. Върна записа. Търл стана, отиде до касите и отвори още едно двойно дъно. Извади оттам огромен лист хартия, толкова огромен, че за да се обхване, трябваха три камери. Хартията бе много стара и омазнена и сякаш всеки момент щеше да се разпадне. Беше пожълтяла и нацапана с кафяви петна.

Търл я разтегна върху бюрото, погледна я и поклати глава. Проследи с едната лапа по посока на север към големия язовир, на югоизток от американския лагер. Кимна.

След това смачка хартията и я хвърли към кошчето. Написа няколко цифри във сантиметри и няколко във волтове. След това се върна към уравненията и през следващите два дни се занимава само с тях. Записите показваха само това.

Трябваше му цял час сглобяване на картините от три различни камери, за да получи големия лист хартия. Все пак Джони успя и направи половин дузина големи копия от него.

Казваше се „Защитни системи на планета номер 203,534“. Джони вече знаеше, че това е психлоското название на планетата Земя.

Бяха отбелязани всички мини, всички язовири, всички батареи оръдия, всички…? Малък символ, който се появяваше при всички язовири и електропроводи от язовирите до мините и клоновете им. Джони нямаше никаква представа какво може да означава този символ.

Но там имаше и нещо, което не бе сънувал и в най-смелите си сънища. Ясно отбелязана бе една платформа за телепортиране!

Сравни психлоската карта с цифрени означения с карта, направена някога от хората. Втората платформа бе край един язовир, който на времето се е казвал „Кариба“ и се е намирал в старата „Родезия“, по-късно наречена „Зимбабве“.

Площадката бе отбелязана като „Защитен военен приемателен пункт за спешни случаи“. Очевидно, ако централната база бъде унищожена, от Психло е трябвало да изпратят друга сила или пък психлоското командване на планетата е можело да поиска войски или поне да информира тамошните власти.

С неочаквано политнали надежди, но все пак малко охлаждани заради начина, по който Търл се бе отнесъл с картата, Джони подготви един нападателен самолет и качи в него почти всички шотландци. Робърт Лисицата също побърза да се качи. Тъкмо щяха да излитат и Маккендрик дотича с лекарската си чанта. Джони издигна самолета и с максимална скорост се насочиха на юг.

Беше само на хиляда мили разстояние и след трийсет и пет минути под тях се показаха язовирът, езерото и гигантската инсталация. На известно разстояние на юг и изток видяха онова, което преди са наричали водопада „Виктория“, един от най-големите на планетата. Невероятна гледка!

Местността бе отбелязана като „силно защитена“ и Джони се приближи внимателно. Имаше още един клон на психлоска мина, за чието съществуване не бяха подозирали.

Лагерът бе на известно разстояние на изток и приземиха един взвод войници с автомати и радиационни боеприпаси, за да бъдат готови за всичко. Мястото бе изоставено и както докладва командирът на взвода, не се различаваше особено от клона в гората Итури.