Л. Хабърд - Бойно поле Земя II

Главната им задача, каза Джони, е да защитават оцелелите хора. И без това не бяха многобройни. Една атака от посетителите или контраатака от Психло със сигурност биха ги унищожили като раса завинаги. Веднага щом кацнат в базата в Африка, Джони заминаваше за Русия, за да се погрижи за този проблем.

В заключение, съгласен ли е сър Робърт да вземе няколкото защитни мерки, които Джони му изреди?

Робърт Лисицата отвърна, че за него ще бъде чест. Никак нямаше да е трудно. А Джони интересуваше ли се какво ще стане с някои посетители, ако слязат долу да поскитат?

Джони не се интересуваше. Сър Робърт се усмихна.

Болбодският забоен кораб се виждаше ясно на екрана. Беше с цилиндрична форма, умален вариант на бойния кораб, от който бе изстрелян. След няколко секунди щеше да се приземи до язовира.

Малкият сив човек седеше в своя малък сив офис и наблюдаваше какво ще се случи. Беше любопитен, но само толкова.

Радваше се, че е накарал своя офицер по комуникациите да инсталира допълнителните съоръжения и екрани. Към тях се бе присъединил един боен кораб на джамбичуите. Командирът му бе с ослепителни златни люспи и на мястото на устата имаше очи. Уведомиха го какво е положението, казаха му, че още не знаят това те ли са и той се съгласи да се присъедини към обединените сили. Сега кръжеше в орбита редом с останалите. Лицето на джамбичуя в момента бе пред собствения му екран и наблюдаваше, както и останалите, какъв ще бъде изходът от този „пробой“, както го нарекоха болбодите. Шест екрана, пет от които показваха петте съсредоточени лица, а шестият бе насочен към мястото на атаката.

През последните няколко дни малкият сив човек се почувства доста по-добре. Добре направи, че отиде долу да види отново възрастната жена. Тя бе сигурна, че билковият й чай не е бил причина за лошото му храносмилане. Да не би да е изпил нещо в някоя езическа страна? Както и да е, нека изпие тази „мътеница“.

Изпи мътеницата. Беше студена и приятна на вкус и съвсем скоро забрави за проблема си с храносмилането. Но възрастната жена не го остави само с това. Много отдавна един братовчед изпратил някакви растения на нейните предци, които продължаваха да избуяват горе на хълмчето при извора. Казваха се „мента“ и тя отиде да му откъсне, като заобиколи издалеч кацналия космически кораб. Зелените листа имаха приятен аромат и той сдъвка няколко. За негово огромно очудване това страшно облекчи стомаха му. Старицата напълни джоба му с такива листа.

Малкият сив човек опита да й плати, но тя не искаше и да чуе. Каза, че му помага по съседски.

Но малкото човече настоя и накрая тя се съгласи да поиска нещо. Нагоре по брега имаше една шведска колония и тя никога не бе говорила с хората там. Това нещо, дето висеше на врата му, дали ще говори и на шведски? Той с радост й го подари — имаше няколко — и смени микроплатките му, седнал на припек на пейката пред къщата. Кучето и кравата го наблюдаваха с интерес. Прекара един приятен следобед.

Болбодският забоен кораб удряше по обраслата пътека на язовира. Носеха съоръжение за събаряне.

— Нали щяха само да вземат проба? — обади се ховинът. — Решихме просто да разберем какво направиха онези хора там долу.

Бяха ги наблюдавали с всичките антики, които използваха, видяха как вдигнаха във въздуха сума ти дървета и всичко това възбуди любопитството им. При взривяването на дърветата нямаше огън и нищо не изгоря.

— Ако разрушим язовира, въпросът може да стане политически.

— Аз командвам екипажа си — избоботи болбодът на екрана.

Лошото на обединените сили беше, че всеки ти се бъркаше в работата. Но тъкмо той бе дал идеята, тъй че нямаше какво да каже.

Забойният кораб бе с екипаж от трима. Първият носеше съоръжението за събаряне, а другите двама го следваха.

Всички лица на екраните съсредоточено наблюдаваха операцията. Това беше първата им акция долу на земята. Малкият сив човек беше против, но това бе военен въпрос. Всички знаеха, че защитата на врага трябва да се провери.

Първият болбод бе на около петдесет фута от входа на електростанцията. По инфралъчевата звукова уредба се чуваше силното бучене на водата от преливниците. Язовирът бе ужасно голям.

Изведнъж се разнесе блясък!

Летящо кълбо пламъци се издигна нагоре в небето.

Картината на екрана затрептя от удара.

Първият болбод изчезна, разкъсан на парчета. Взривът бе отнесъл и съоръжението за събаряне.