Л. Хабърд - Бойно поле Земя II

На картата не бе отбелязана втората платформа в мината, но тя бе доста близо до огромния язовир. Качиха взвода отново на борда и Джони внимателно започна да кръжи над района.

Дървета, дървета, дървета. Местността представляваше високо плато, но равнината не бе открита. Оттам, където бяха минавали стада слонове, дърветата бяха повалени.

Имаше много малки хълмчета. Всичко бе обрасло с растителност, с изключение на няколко голи места.

Джони кръжеше със самолета, отдолу ги гледаха слонове и африкански бизони. Продължаваха да търсят. Досега му се бе случвало да разбере, че едно е да гледаш карта, друго — да се намираш в самата местност и сега отново се сблъскваше със същото усещане.

От време на време се вглеждаше в картата, докато Стормълонг поемаше управлението от мястото на помощник пилота. Най-накрая Джони извади няколко линийки и внимателно премери разстоянието от края на язовира. Закара самолета до там и със скоростта на конски тръс най-после намериха центъра на някогашния пункт. Стормълонг хвърли една димка, за да го отбележи и няколко слона се разбягаха.

Представляваше купа в земята, чиито краища се издигаха на около двеста фута над средата. Приличаше на кратер, дори може би бе направен с бомбена експлозия. Беше около хиляда фута в диаметър.

Самата купа бе толкова обрасла с растителност, че не можеше да се разбере какво има вътре. Но когато белият пушек се издигна нагоре, Джони прозря истината.

Вероятно векове наред офицерите от сигурността не бяха поддържали защитната система, която компанията се бе потрудила да построи на планетата. Нищо чудно, че Търл бе захвърлил картата. Джони изглеждаше толкова разочарован, че сър Робърт се опита да го разведри:

— Не можем да бъдем сигурни, докато не видим отблизо.

Но без съмнение, там бе запуснато и обрасло с всякаква растителност, след като векове наред никой не се бе грижил за обекта.

Джони ги свали на ръба на кратера и започнаха да си проправят път с брадви, докато няколко човека с автомати ги охраняваха от зверовете.

— Много внимавайте — каза доктор Маккендрик. — В тези местности е имало някакво насекомо, наричано „мухата цеце“. Ухапването му причинявало сънливост и болести. Освен това във водата е имало някакви червеи, които са прониквали в кръвоносната система. Нямам с какво да ви предпазя, но ползвайте мрежи и не газете във вода.

— Страхотно — каза Джони. Това им стигаше.

Проправиха си път до средата на купата. Три пъти минаха край един от телепортационните стълбове, преди да го забележат. Тръгнаха и в други посоки и намериха още два. Четвъртия откриха лесно.

Джони взе лопата и започна да копае. Надяваше се максимата на компанията „никога не спасявай нищо“ да се окаже вярна. На два фута под окапалите листа и пръст удари на площадката.

Брадвите започнаха да повалят дървета и храсти. Стигнаха до бетонната основа на операционния купол за телепортиране и най-после до самия купол, обърнат с върха надолу и отдалечен на известно разстояние.

Нямаше пулт за управление!

Върху бетона откриха няколко кабела. Типично по психлоски все още бяха добре изолирани, след като изстъргаха мръсотията.

Джони се учуди, че липсват електропроводни жици. Трябваше да идват от язовира. На картата имаше отбелязан електропровод, а също и онзи странен символ, който не можеха да разгадаят.

Свечеряваше се и искаха да продължат да работят, но Маккендрик ги принуди да се изкачат. Прекараха нощта под воя на слонове, рева на лъвове и всички останали звуци на джунглата. Беше доста студено, тъй като платото бе на голяма надморска височина.

Сутринта изкопаха окоп и откриха електропровода, като внимаваха да не прережат жиците. Изкопаха още един окоп и откриха същите подземни жици, които продължаваха към отдалечения лагер.

Заедно с тях вървеше още един кабел, но нямаха представа за какво служи.

Проправяйки си път през храсталаците, стигнаха до огромния язовир. Беше чудовищно висок. Изглеждаше непокътнат. Преливниците на язовирната стена работеха. Имаше следи от психлоси, които неотдавна са влизали и излизали от вратата на електроцентралата.

Джони никога досега не бе влизал в язовир. Усещаше се как вибрира от енергия. От тътена на водата и рева на генераторите нищо друго не можеше да се чуе.

Обичайната психлоска подмяна, предположи Джони. Техниката бе доста стара, а на места се виждаха части от първоначалното оборудване, което бе още по-старо.