Л. Хабърд - Бойно поле Земя II

Чърк пак се зае с подреждането на книги върху лавиците, но след по-малко от половин час Джони бе строил трийсет човека, включително двама пилоти, да претърсват целия лагер. Може би щяха да успеят да идентифицират „посетителите“ отгоре и да намерят начин да се защитят!

Сър Робърт се бе върнал същата сутрин и тъкмо той се сети:

— Джони, тази групичка тук не е знаела кой атакува. Който и да е бил командирът, със сигурност бясно е прелиствал книгите. Претърсихте ли труповете?

Точно там бяха! В една чанта на рамото на бившия управител на мината, който лежеше горе в снега.

След по-малко от три часа, като сравниха снимките, направени от него и Стормълонг с написаното в книгите, Джони разбра, че си имат работа с толнепи, хокнери, болбоди и ховини. Освен това, разбра как изглеждат и с какви възможности разполагат. Всички бяха опасни и отблъскващи. Кръглият кораб с пръстена не бе отбелязан, нито се споменаваше за някакви дребни сиви човеци.

Но на следващия ден всичко тръгна наопаки с Чърк. Тя се справяше отлично, но Джони направи грешка.

Чърк седеше с всичките си осемстотин фунта на едно бюро в библиотеката и правеше някакви списъци. Джони разглеждаше лист с цифри, които бе изкарал.

Ставаше въпрос за разстояния между Земята и вражески бази, намиращи се най-близо до планетата и за скоростите на различните чужди космически кораби. Типовете двигатели бяха най-разнообразни. Повечето използваха енергия от различни слънца, но я усвояваха по различен начин. Джони се опитваше да изчисли на колко месеца разстояние бяха корабите от най-близките им бази. Прекопираха списъка на Търл на обитаемите планети и стана ясно, че в него са включени не всички системи и слънца, а само тези, на които Психло има интерес.

Джони с удивление прочете в книгите, че има четиристотин билиона слънца само в тази галактика. Тази вселена съдържаше повече от сто билиона галактики. А трябваше да прегледа ШЕСТНАЙСЕТ вселени.

По-лесно бе да си представи възможните враждебно настроени раси. От Земята до центъра на тази галактика имаше около трийсет хиляди светлинни години. А една светлинна година имаше около шест трилиона мили. Всички вражески кораби по един или друг начин се движеха със свръхсветлинна скорост, но пак трябваше да изчисли с колко скоростта им надхвърля скоростта на светлината и да я прецени в зависимост от местоположението на базите.

Това включваше ужасно много психлоска аритметика. Нямаше достатъчно търпение да смята на ръка. Без много да мисли, Джони каза на Чърк:

— Можеш ли да ми помогнеш да събера тези цифри?

Тя го погледна и за около минута не можа да каже нищо. След това изтърси:

— Не зная как се смята.

Джони се усмихна:

— Това е само аритметика. Ще ти покажа.

Очите на Чърк се изцъклиха. Тя падна върху бюрото.

Не издаваше никакъв звук. Беше в безсъзнание. Наложи се да вкарат мотокар и да я пренесат в стаята на леглото й.

След три дни Маккендрик каза на Джони:

— Тя просто лежи в кома. Може би с времето ще се оправи. Изглежда е преживяла тежък шок.

Макар че на Джони му бе съвестно, поне получи някаква представа какви бяха сребърните капсули в главите на жените психли. Не биваше никога да ги учат на психлоска математика!

Вероятно математиката бе ключът към цялата психлоска империя. А като оставим настрана елементарната аритметика, Джони си нямаше понятия от уравненията им. Сякаш се намираше в задънена улица.

Тъкмо свършиха с инсталирането на един радиотелескоп и куриерът пристигна.

Ангъс се гордееше със себе си. Лицето му бе почервеняло от слънцето при езерото и от вятъра и снега на върха близо до Маунт Елгън. Немските и шведските пилоти, освен че се обучаваха от безпощадния Стормълонг, бяха помогнали и в поставянето на огромни рефлекторни чинии на върховете, които свързаха долу с мината.

Според Ангъс сега вече имаха честотите и скоро ще могат да чуват всичко, което си разменят онези маймуни там горе. Дори ще могат да ги виждат на екраните.

Тренираното ухо на Джони долови приближаването на самолет далеч над облачната покривка. Благодари на Ангъс и пилотите за чудесната работа. Може би сега наистина щяха да научат нещо повече за намеренията на посетителите.

Гленканън се бе заел с пренасянето на жизненоважните дискове от Америка до тук. Правеха копие на всеки диск и ги изпращаха на доктор Макдермот, който ги заравяше дълбоко в една подземна шахта, а оригиналите пристигаха при Джони в Африка.