Л. Хабърд - Бойно поле Земя II

Търл взе някакви ножици и с уверена ръка разряза листа. След това сгъна краищата и се получи нещо като кутия. Закали ги с молекулярна спойка. Имаше капак, който пасна съвсем точно. Постави дръжка, за да може да повдига кутията. След това изряза дупка на дъното. Започна да се смее, от което веднага разбраха, че готвеше нещо доста отвратително.

Стана много хубава кутия. Излъска я и заприлича на бижу, златиста на цвят. Беше красива. Имаше формата на шестоъгълник, ъглите и страните бяха съвсем точно премерени. Стана почти като произведение на изкуството. Капакът лесно се махаше. Бе около един фут в диагонал и пет инча висока.

На следващия ден продължи да работи от вътрешната й страна. Направи няколко пръчици, доста фини, които закрепи с панти към всеки ъгъл на кутията. Опираха в капака. Когато се вдигнеше, пръчиците изтласкваха торбички, все още празни, към центъра на кутията. Изпробва ги няколко пъти и се изсмя още по-доволно, като погледна от дупката на дъното. Капакът равномерно се вдигаше. Всяка от пръчиците изтласкваше празната торбичка към центъра на кутията.

След това подгони Ларс да му намери различни вещества и в крайна сметка струпа на бюрото си три метала и три неметала. Бяха съвсем обикновени елементи, както установи апарата за анализ: желязо, силиций, натрий, магнезий, сяра и фосфор.

Защо? Какво искаше да прави?

Джони се порови в няколко книги. Натрият, магнезият, сярата и фосфорът имаха едно общо нещо помежду си. Всички се използваха по един или друг начин в експлозивите. Понеже познаваше Търл, Джони знаеше къде да провери. Но не мислеше, че в такава комбинация ще се получи взривна смес, защото те бяха събрани едно върху друго на бюрото и нищо не се получаваше. Желязо и силиций? Изглежда наистина бяха много разпространени в състава на земната кора и ядрото.

Доста притеснен, Джони разгледа един по-късен кадър. Ами ако Търл приготви нещо и го скрие отвън, без да знаят? Какво замисляше този дявол? А! Търл не бе направил нищо с шестте елемента, но странният метал с форма на грахово зърно бе изчезнал. Джони върна записа.

Търл бе извадил металното топче, бе го премерил и пак го бе прибрал в чекмеджето с двойно дъно. Мястото, където бе престоял металът, бе вдълбано!

Направи нещо като кошничка от скоби, за да задържи топчето точно в средата. Само че не го постави в нея, защото го бе прибрал в чекмеджето. След това постави шестте вещества в торбичките над пръчиците.

Като се отвореше капака, пръчиците ги избутваха в центъра. Щяха да влязат в реакция помежду си и с металното грахово зърно.

След първата битка с психлосите Джони бе научил някои неща за радиацията и елементите. Знаеше, че е нужно само СТИМУЛ за елементите, за да се получи верижна ядрена реакция.

Само че Търл не работеше с радиация от уран. Нямаше как. Не и след като знаеше какво ще се случи с дихателния му газ!

Значи това грахово зърно е някакъв по-висш тип стимул.

Доколкото познаваше Търл, щеше да е смъртоносно. Беше убеден, че ако някой повдигне капака на кутията, в центъра на която е това тежко, тежко парче метал с големината на грахово зърно и всичките метали се блъснат в него, ще се случи нещо ужасно.

Търл прибра и заключи хубавата кутийка, почисти всичко и отвори един учебник по математика, озаглавен „Уравнения на силата“. Това нямаше нищо общо с телепортирането. Какво бе намислил?

Точно тук свършваха записите.

Часовникът показваше следобяд, не бяха спали, не бяха хапвали нищо.

— Сега знам кой е измислил Сатаната — каза Данълдин. — Името му е Търл.

След като Търл явно не работеше върху проблема с телепортацията, който беше ключ към цялата дилема, Джони също се зае с други неща за момента.

Все още имаше някаква надежда да проникнат в тайната на психлоската технология, ако психлосите, които бяха в базата, оцелеят и се съгласят да им сътрудничат. Ако успеят да извадят двата метални къса от главата на някой психлоски инженер, имаше вероятност да разрешат част от загадките, а това би увеличило шанса планетата да остане под техен контрол в бъдеще.

Доктор Маккендрик се бе завърнал. Двама от хората им в базата в Африка се бяха заразили от „малария“, както докторът определи болестта. Заразата се разнасяла от комари. Доктор Маккендрик бе осигурил хинин от южна Америка и ги накара да изпомпат водата от всички локви в базата. Поставиха мрежи на тръбите от въздушната инсталация и положението изглеждаше под контрол.