Л. Хабърд - Бойно поле Земя II

Всяка страница бе разделена на около четиресет колони. В лявата част най-широката колона показваше името на системата и под нея имената на планетите от съответната системата. От ляво на дясно следваха колони, които описваха всяко движение на планетите като например скорост и посока на движението, точност, усукващ момент, тегло, характеристики на слънцето или слънцата, ако бяха две или три.

В колоните непосредствено до всяка планета от системата се отбелязваше собственото тегло на планетата, въртящ период, атмосфера, температура на повърхността, раси, координати на градовете, относителна оценка на металите в символи и стойността на галактическите кредити, а също и местонахождението на мините, ако имаше такива.

Всички скорости и посоки на движение се изчисляваха спрямо нулевия център на тази вселена и триизмерни координати, като неизбежно се използваше психлоската цифра единайсет, нейни дроби и степени.

Дни наред Търл бе седял и отгръщал страница след страница, една по една, като винаги проследяваше с лапа една и съща колона. Беше прелистил цялата книга. Разполагаха с всяка една страница!

— Освен страница едно — каза Данълдин. — Не разбирам няколко от символите, защото са съкращения. Погледни колко са ситни цифричките. Прегледахме записа и разбрахме, че не разполагаме с първата страница. Решихме, че на нея е кодът на символите и Търл го знае така добре, че никога не му се налага да го поглежда. Но виж последния диск.

Джони бе леко зашеметен. Изобщо не подозираше, че има толкова населени системи, да не говорим за планети. Хиляди и хиляди, и хиляди. Ще трябват месец-два само да се преброят! Шестнайсет вселени! И това бяха само вселените, от които психлосите се интересуваха. Такова знание вероятно е било събирано в продължение на няколко хилядолетия. Погледна от близо написаното. Можеше да се закълне, че го бяха писали чинкоси. Отдръпна се малко.

— Не разбирам някои от символите — каза той.

— Точно това се опитвам да ти кажа. Това бе една от причините за забавянето ни. Не исках да те карам да се пържиш, докато чакаш някакъв ключ към символите. Затова чакахме ние. Погледни последния диск.

Джони го пусна. Търл бе хвърлил книгата на земята и вентилаторът случайно бе отгърнал корицата. И ето ти страница едно. Бяха изредени всички символи, заедно със значението им.

— Имаме всички позиции и координати на шестнайсет вселени! — възкликна Джони. След това се поотрезви. — Какво е търсил Търл?

Търл бе захвърлил книгата на пода с отвращение. Това личеше съвсем ясно. Джони продължи диска. Чу се цветиста психлоска псувня, което не им помогна кой знае колко.

За цели два дни на бюрото му седеше празен лист, без да напише нищичко върху него. А сега едва не счупи химикала си, като написа една цифра.

Джони се върна към един по-преден диск и се вгледа по-критично в колонката, която Търл следеше с лапата си. Символът отгоре й означаваше „Време на телепортация към за Психло“. Джони разбра. Търл се опитваше да намери незаето време на Психло, тъй че пратката му да не се сблъска с тази на някоя друга планета. Джони бе запомнил още от времето на обучението си в лагера, че психлосите не променят тези разписания десетки години наред. Като гледаше колко много планети изпращат и получават пратки от Психло, телепортационната им платформа сигурно работеше денонощно. Освен това бе останал с впечатлението, че на една планета не може да има повече от една платформа, защото се получава интерференция. Втората платформа можеше да бъде най-близко на петдесет хиляди мили, а тъй като диаметърът на Психло беше само около двайсет и пет хиляди, имаха само една площадка.

Тъй че, ако Търл не искаше да се сблъска с нечия друга руда или претопен метал, предназначен за купувачи или може би за военни цели, трябваше внимателно да подбере незаето време.

Ако се телепортираше руда или машини, ставаше бързо. Но за хората трябваше повече време. Търл не искаше да рискува със собствения си врат.

Числото, което написа с такова отвращение, като едва не счупи химикала си, беше „Ден 92“!

Беше принуден да се спре на период от време чак след пет месеца. От количеството кербанго, което беше погълнал, ставаше пределно ясно, че мисълта да прекара още пет месеца на „тази прокълната планета“, както сам се бе изразил, бе непоносима за него.

Бе принуден да избере следващата полугодишна дата за планетата Земя. И в крайна сметка до следващия ден се бе примирил с липсата на друга възможност.