По-трудно бе да контролират състоянието на тримата пациенти-психлоси на доктор Маккендрик, двама от които бяха инженери. Състоянието им не се подобряваше. Не бе ясно дали ще оживеят.
Трийсет и тримата психлоси от лагера в Америка пристигнаха без произшествия. Настаниха ги в едно предварително приготвено за целта отделение в спалния етаж. Съобщиха, че са „безследно изчезнали при катастрофа над океана“.
Но докторът не хранеше големи надежди. Една вечер сподели с Джони в своето подземно хирургическо отделение:
— Опитах всичко възможно. Не може да се стигне до тези неща, без да се повреди структурата на черепа. При всички трупове, върху които съм работил досега, винаги се чупи или някоя основна кост, или се къса някой от възловите нерви. Металните предмети са били поставени в меките черепи на новородените и дори само след няколко месеца изваждането им е невъзможно заради втвърдяването на костите. Ще продължавам да работя, но нямам особени надежди.
След срещата с доктор Маккендрик, Джони продължи да мисли по въпроса. Напоследък проблемите явно бяха значително повече от разрешенията. Усещаше, че ако скоро не направи нещо, човешката раса може да бъде заличена от Земята.
Някой го извика по име. Минаваше край една от вратите, където бяха настанили новопристигналите психлоси от Америка. На вратата имаше малко прозорче и вграден радиопредавател.
Беше Чърк!
Никога не бе имал взимане даване с нея. Макар че беше празноглава и често си вадеше грешни заключения, досега не бяха влизали в конфликт.
— Джони — каза Чърк, — искам само да ти благодаря, че спаси живота ни.
Джони разбра, че някой е говорил с психлосите, най-вероятно Данълдин.
— Като си помисля само какво е смятал да направи ужасния Търл — да ни избие всичките — козината ми настръхва! Винаги си ми бил симпатичен, Джони. Знаеш го. А пък аз знам, че спаси живота ни.
Джони каза:
— Няма защо да ми благодариш. Мога ли да направя нещо за теб?
Изглеждаше доста разчорлена. Нямаше дрехи, само една наметка, козината й бе сплъстена.
— Не — каза Чърк. — Просто исках да ти благодаря.
Джини отмина и стигна почти до средата на коридора, когато се усети колко необичайно нещо се бе случило. Една психло да му благодари? Да изказва симпатиите си? И без да иска нищо? Невъзможно! Никога не бе имал работа с жени психлоси. В компанията нямаше много такива. Но благодарност от психло? Абсурд!
Реши да действа бързо. Само след десет минути главата на Чърк бе подложена на минерален анализ. След двайсет минутна проверка имаха отговора.
Чърк нямаше бронзов предмет в главата си. Имаше някаква сребърна капсула, но с различна форма и големина.
От лагера в Америка бяха пристигнали дванайсет жени психлоси и след доста шум и бъркотия установиха, че нито една няма бронзов предмет в мозъка. Всички имаха сребърни капсули като тази на Чърк.
Двама пилоти и Маккендрик, увит в кожи, отлетяха през облаците към моргата и след като студеният вятър добре ги продуха, намериха сред мъртвите три жени психлоси.
Още същата нощ Маккендрик показа на Джони и Ангъс сребърната капсула. Беше я извадил от черепа на една от жените.
— И тези не могат да се извадят — каза доктор Маккендрик. — Структурата на женския череп е още по-сложна. Мога само да заключа, че тези капсули подават различен сигнал на мозъка.
Явно бе така.
Както и да е, поне бронзовият фактор на жестокостта липсваше у жените. Тъй че, още на следващата сутрин Джони отиде да поговори с Чърк.
— Какво ще кажеш, искаш ли отново да работиш? — попита Джони.
Ами това би било чудесно. Джони наистина бе симпатяга. И без друго тя вече не може да се върне на Психло. Търл бе съсипал досието й в компанията и никога повече нямаше да я наемат на работа заради черните печати на неподчинението, които Търл бе лепнал на всяка страница от досието й. Ако й обещае, че няма да я изпраща обратно на Психло и ще й плаща двеста галактически кредита на месец, нямаше нищо против да работи, тъй като и без друго бездействието я подлудяваше, а и страдаше от липсата на козметика.
От известно време бяха започнали да изземат всички кредити от касите на компанията, от портфейлите на мъртви психлоси и от разни тайници. В момента имаха в обръщение около два милиона кредита, тъй че двеста кредита на месец нямаше да са проблем. Сключиха сделката.
Дадоха на Чърк дихателна маска и един часовой да я придружава и тя веднага намери няколко ярда плат. Придружиха я до езерото, където тя се изкъпа, без да обръща особено внимание на крокодилите. След това поиска достъп до стаята с мостри от минерали. Взе малко бял гипс, сложи го в хаван и го стри. Изсипа го в пликче. Взе малко мед, смеси го с киселина, кипна сместта и после проми утайката. Разбърка я с машинно масло и я изсипа в метален съд. После взе от склада тракторна боя, свари я, докато се получи пурпурно-червено, добави обикновена боя и доля малко разредител. Получената смес изсипа в бутилка.
Читать дальше