Робърт Лъдлъм - Заговорът „Аквитания“

Ребъл свършваше инструктажа, фенерчето му още святкаше над картата, отворена на покрива на мерцедеса.

— Както ви казах, това е оригиналното разположение, което получихме от Комисията по зониране в Куксхавен. Нацистите са били страшно педантични. Минаваме над океанския радар и се отправяме към стар пристан, който е бил използван за зареждане. Там ще изпълним номера си. Но нека ви напомня още веднъж — там все още има много прожектори и много хора. Има високи стени, но разполагаме с въжета и куки и с няколко момчета, които знаят как да ги използват.

— Кои са те? — заинтересува се Конвърс.

— Не би поканил никой от тях в салона на майка си, приятелю, пет от тях са най-злобните стършели, които можеш да си представиш.

— А самолетът какъв е?

— Най-добрият, който Пити можа да намери, което значи, че е най-добрият. „Феърчайлд Скаут“. Побира девет души.

— С плъзгащ се радар от осем до едно, на хиляда и триста метра — допълни Джоел. — Излитаме.

Конвърс намали мощността на двигателите и влезе с ляв завой над малката писта. Видимостта беше различна поради накъсаните ниски облаци над Северно море, но Джоел предположи, че като слязат към сто и седемдесет метра, ще се оправи. Тогава щеше да започне последният кръг преди приземяването в посока, обратна на базата за подводници, за да ограничи шума от кацането до минимум.

Валери и Льофевр, въпреки ожесточените им възражения, щяха да останат на пустия кей на Куксхавен, където Джони Реб беше успял да инсталира примитивна, но функционална релейна станция. Работата на Вал щеше да е да поддържа радиовръзка с групата. Ребъл или Конвърс щяха да откарат мощната портативна радиостанция на Шархьорн, а бившият младши сержант от Алжир трябваше да я охранява и да не пуска никого на кея. Петимата „вербувани“, които Джони Реб бе успял да наеме срещу огромна сума, мълчаха почти през цялото време и носеха черни плетени шапки, дръпнати ниско над очите, и черни пуловери с високи поло яки. Същото облекло беше доставено и за Джоел и британския компютърен експерт Джефри Ларсън. Ребъл държеше своето в мерцедеса. Всички освен Ларсън носеха пистолети със завинтени заглушители в големи кобури около кръста. От лявата страна на коланите им от черна кожа бяха затъкнати ловджийски ножове с дълги остриета и намотка тънка жица. На гърба си имаха прикрепени по два малки метални балона с паралитичен газ. Фактът, че всички, включително и възрастният Джони Реб, носеха екипировката си с непринудена лекота, караше Конвърс да се чувства не на място, но вниманието, което отделиха на плановете на базата, и интелигентните предложения във връзка с влизането и последващото претърсване на района го убедиха, че Ребъл е направил добър подбор.

Джоел бавно и деликатно осъществи последния кръг преди кацането, беззвучно се плъзна над затъмнената база и съсредоточи вниманието си върху пистата и уредите пред себе си. Самолетът докосна земята, плътните гуми поеха сътресението. Готово.

— Кацнахме — съобщи Реб в радиостанцията. — А с малко късмет може би ще успеем и да спрем.

— Ще спрем — успокои го Конвърс. И наистина спряха на не повече от тринайсет метра от края на пистата. Челото му блестеше от пот.

— Започваме слизането от самолета — Ребъл изключи радиото, притисна го към гърдите си и то остана там. — О! — добави той, като видя, че Конвърс го наблюдава. — Забравих да спомена. На калъфа на радиото и на пуловера ти има лепенка.

— Пълен си с изненади.

— И ти не можеш да се оплачеш от липсата им през последните седмици. Да тръгваме на лов за морски котки, момче — Джони Реб отвори вратата. Джоел направи същото. Двамата слязоха, последвани от Ларсън и петимата мъже, трима от които носеха гумирани куки на края на дълги въжета.

Вторият мъж, който не беше продумал през цялото съвещание, застана пред Конвърс и тихо заговори, като го стресна с американския си акцент.

— И аз съм летец, господине, и докарването на самолета дотук трябваше да е част от работата ми. Но съм доволен, че не беше. Много сте добър, човече.

— Къде сте летял? С кого.

— Да кажем, че в една перуанска авиокомпания. По живописния маршрут до Флорида.

— Хайде! — нареди Ребъл и тръгна към тревистия край на пистата.

Приведени във високата трева, те се приближиха към високите стени на базата. Оглеждаха всичко пред себе си. Конвърс се впечатли от внушителната, безкрайна бетонна стена. Приличаше на крепостна, но липсваше крепостта. Стената се нарушаваше единствено вляво — в сектора, обърнат към летището. Две двойни стоманени врати, обковани с плочки от закалено желязо, зловещо се издигаха в пресекливата лунна светлина. Бяха непроницаеми.