Тери Пратчет - Фантастична светлина

Изгряваше собственото слънце на Диска. Звездата вече се смаляваше и не представляваше чак такава силна конкуренция. По унесения пейзаж се разля добра надеждна Дискова светлина, като море от злато.

Или, както обикновено твърдяха по-достоверни наблюдатели, като петмез.

Това е хубав драматичен край, но в живота не става така и имаше други неща, които трябваше да се случат.

Оставаше, например, Октаво.

Когато слънчевата светлина падна върху нея, тя шумно се затвори и започна да пада обратно към кулата. И много от наблюдаващите разбраха, че към тях се спуска единственото най-магическо нещо в света на Диска.

Чувството на блаженство и братска обич се изпари заедно с утринната роса. Ринсуинд и Двуцветко бяха изблъскани настрани, когато людете се втурнаха напред, боричкайки се и мъчейки се да се покачат един връз друг с протегнати нагоре ръце.

Октаво падна в центъра на крещящата тълпа. Нещо щракна. Щракна решително, така както изщраква капак, който не възнамерява скоро да се отвори.

Ринсуинд погледна към Двуцветко измежду нечии крака.

— Знаеш ли какво мисля, че ще се случи? — попита ухилен.

— Какво?

— Мисля, че като отвориш Багажа, вътре ще бъде само чистото ти бельо, така мисля.

— О, боже.

— Мисля, че Октаво умее да се грижи за себе си. Това е най-доброто място за нея, наистина.

— Предполагам. Знаеш ли, понякога имам чувството, че Багажът знае точно какво прави.

— Знам какво искаш да кажеш.

Те изпълзяха до края на разбунената тълпа, изправиха се, отупаха се от прахоляка и се отправиха към стъпалата. Никой не им обърна внимание.

— Какво правят сега? — попита Двуцветко, опитвайки се да надникне над главите на хората.

— Май че се опитват да го отворят с лост — отвърна Ринсуинд.

Чу се изщракване и писък.

— Мисля, че на Багажа доста му харесва, когато му обръщат внимание — отбеляза Двуцветко като заслизаха внимателно по стълбите.

— Да, сигурно добре му се отразяват срещите с нови хора — съгласи се Ринсуинд, — а сега, мисля си, че добре би ми се отразило да отида да си поръчам няколко питиета.

— Добра идея — рече Двуцветко. — И аз ще пийна няколко.

Бе почти пладне, когато Двуцветко се събуди. Не можеше да си спомни какво прави в тази плевня, нито защо е навлякъл нечие чуждо палто, но се събуди наистина с една-единствена идея в главата.

Реши, че е жизнено важно да я съобщи на Ринсуинд.

Спусна се от купата сено и се стовари върху Багажа.

— А, ти си тук, така ли? — каза. — Надявам се, че се срамуваш от себе си.

Багажът придоби озадачен вид.

— Както и да е, искам да си среша косата. Отвори се — заповяда Двуцветко.

Багажът послушно отметна капак. Двуцветко порови сред торбите и кутийките вътре, докато намери гребен и огледалце и се зае да поправи нанесените от предната нощ щети. После строго изгледа Багажа.

— Предполагам, няма да искаш да ми кажеш какво си направил с Октаво?

Изражението на Багажа би могло да бъде описано само като дървено.

— Добре, Хайде, тогава.

Двуцветко излезе на дневна светлина, която беше малко по-прекалено ярка, отколкото би желал при сегашното си състояние, и безцелно се заскита по улицата. Всичко изглеждаше свежо и ново, дори миризмите, но като че ли повечето хора още спяха. Бяха прекарали дълга нощ.

Намери Ринсуинд в подножието на Кулата на Изкуството да надзирава група работници, които на бърза ръка бяха стъкмили нещо като кран върху покрива и спускаха каменните магьосници на земята. Изглежда му помагаше някаква маймунка, но Двуцветко не беше в настроение да се изненадва от каквото и да било.

— Ще могат ли отново да се превърнат в хора? — попита.

Ринсуинд се обърна.

— Какво? О, ти ли си? Не, вероятно не. Боя се, че и без това изтърваха горкия стар Уърт. Падна от петстотин фута върху калдаръм.

— Ще можеш ли да направиш нещо?

— Хубав алпинеум ще стане — Ринсуинд се обърна и махна на работниците.

— Много си весел — отбеляза Двуцветко, малко укоризнено. — Не си ли лягал?

— Странно, но не можах да заспя — отвърна Ринсуинд. — Излязох да глътна свеж въздух и понеже никой нямаше представа какво да прави, аз някак си събрах хората — и той посочи към библиотекаря, който се опита да хване ръката му, — и почнах да организирам нещата. Хубав ден, нали? Въздух като вино.

— Ринсуинд, решил съм да…

— Знаеш ли, мисля, че може да се запиша отново в Университета — весело го прекъсна Ринсуинд. — Мисля, че този път наистина мога да преуспея. Действително се виждам как овладявам магията и изкласявам страхотно добре. Казват, че ако завършиш с пълно отличие, много лесно се живее…