Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

Великият инквизитор забеляза колебанието на капитана.

— Можете спокойно да говорите, капитане. Светата служба е дала на всички от тази група право на достъп до секретна информация.

Уолмак кимна.

— Открихме кораба, Ваше високопреосвещенство. Изражението на кардинал Мустафа явно показваше неразбирането му.

— Тежкотоварният кораб, който трябваше да е напуснал орбитата на Марс в деня на клането, Ваше високопреосвещенство — продължи капитанът. — Знаехме, че през този ден спускателните им кораби са се срещнали с някакъв кораб.

— Да — отвърна великият инквизитор, — но предполагахме, че той отдавна ще е изчезнал — че ще се е прехвърлил в звездната система, която е била цел на пътуването му.

— Да, сър — потвърди Уолмак, — ала като разчитах на вероятността изобщо да не е преминал към С-плюс, пратих спускателните кораби да проверят системата. Открихме го в астероидния пояс.

— Това ли е била целта му? — попита Мустафа. Капитанът поклати глава.

— Струва ми се, че не, Ваше високопреосвещенство. Корабът е студен и мъртъв. Върти се. Уредите ни показват, че на борда няма живот, системите са изключени… не работи дори ядреният двигател.

— Но наистина е тежкотоварен космически кораб, така ли? Капитан Уолмак се обърна към високия, слаб мъж.

— Да, отче. НСТК „Сайгон Мару“. Кораб с тримилионен тонаж, служил още от дните на Хегемонията.

— Търговският мир — тихо каза великият инквизитор. Уолмак мрачно го погледна.

— Първоначално, Ваше високопреосвещенство. Но нашите данни показват, че преди осем стандартни години „Сайгон Мару“ е бил свален от търговския флот и предаден за скрап.

Кардинал Мустафа и отец Фарел размениха погледи.

— Качихте ли се на борда на кораба, капитане? — попита командир Браунинг.

— Не — отвърна Уолмак. — Заради политическите последствия реших, че ще е най-добре Негово високопреосвещенство да е тук и да даде разрешение за такава проверка.

— Много добре — кимна великият инквизитор.

— Освен това — продължи капитан Уолмак, — исках на борда да са всички морски пехотинци и швейцарски гвардейци.

— Защо, сър? — попита майор Пайит. Униформата му изглеждаше огромна върху противорадиационната му броня.

— Нещо не е наред — обясни капитанът, като погледна към майора и после към великия инквизитор. — Нещо категорично не е наред.

На повече от двеста светлинни години от системата на Марс спецчаст „ГИДЕОН“ завършваше задачата си по унищожаването на Луцифер.

Седмата и последна система на прокудените в тяхната наказателна експедиция беше най-сложна за прочистване. С жълта звезда тип G, с шест планети, две от които обитаеми без тераформиране, системата гъмжеше от прокудени: военни бази край астероидите, родилни скали в астероидния пояс, ангелски среди около наи-вътрешния воден свят депа за презареждане в ниска орбита около газовия гигант и орбитална гора, отглеждана между аналозите на Венера и Старата Земя в сравнение със Старата Слънчева система. На „ГИДЕОН“ му трябваха десет стандартни дни, за да претърси и унищожи повечето от тези възли на прокуден живот.

Когато свършиха, адмирал Алдикакти нареди на седмината капитани лично да се явят на борда на кораба на Негово светейшество „Уриил“ и им съобщи, че в плана е настъпила промяна: експедицията постигнала толкова голям успех, че щели да потърсят нови цели и да продължат нападението. Алдикакти била пратила робот с гидеонов двигател в системата на Пацем и получила разрешение за удължаване на мисията. Седемте архангела щели да се прехвърлят в най-близката мирска база в системата Тау Сети, където щели да попълнят снаряжението си, да ремонтират корабите, да ги презаредят и към тях щели да се присъединят още пет архангела. Сонди вече проучвали десетина нови системи на прокудените, нито една от които още не била получила съобщение за клането по унищожителния курс на спецчаст „ГИДЕОН“. Като извадели времето за възкресяване, щели отново да започнат атаката десет стандартни дни по-късно.

Седемте капитана се върнаха на корабите си и се приготвиха за прехвърляне от система Луцифер в базата на Тау Сети Сентър.

Командир Хоуган „Хоуг“ Либлър на борда на НСК „Рафаил“ беше неспокоен. Освен официалната си длъжност на офицер, втори по чин след отец-капитан де Соя, Либлър получаваше заплата, за да шпионира отец-капитана и да докладва за каквото и да е подозрително поведение — първо на шефа на силите за сигурност на Светата служба на борда на флагманския кораб на адмирал Алдикакти „Уриил“ и после — доколкото знаеше — по целия път нагоре по веригата до легендарния кардинал Лурдъсами. В момента проблемът на Либлър бе, че изпитва подозрения, но не е в състояние да определи причината за тях.