Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

Плъзгачите кацнаха на пътя край канала. Немес приземи спускателния кораб в някакъв парк и частично разруши артезиански кладенец.

Гиес се размърда на другата пилотска седалка и повдигна вежди.

— Сцила и Бриарей ще отидат да извършат официалното претърсване — гласно каза Немес. — Ти оставаш тук с мен. — Без гордост или суетност беше забелязала, че клонираните й близнаци отдавна се подчиняват на заповедите й, въпреки смъртната заплаха, която бяха донесли от Трите елемента, и увереността, че ще я изпълнят, ако тя отново се провали.

Другата жена и мъжът се спуснаха по рампата и си запробиваха път сред навалицата от хора в цветни роби. Насреща им закрачиха войници в бойна броня със спуснати визьори. Немес ги наблюдаваше по общия оптичен канал, а не по теснолъчевото предаване и позна гласа на полковник Винара, разнесъл се по високоговорителя на шлема му.

— Кметът — жена на име Сес Гиа — отказва да ни даде разрешение за претърсване на къщите.

Немес можеше да види презрителната усмивка на Бриарей, отразена в лъскавия визьор на полковника. Все едно, че виждаше собственото си отражение с малко по-изразена костна структура.

— И вие ще позволите на този… кмет… да ви заповядва, така ли? — попита Бриарей.

Полковник Винара вдигна облечената си в бойна ръкавица ръка.

— Мирът признава местните власти, докато станат… част от Мирския протекторат.

— Споменахте, че доктор Молина е оставила мирски войник да пази… — каза Сцила.

Винара кимна. Дишането му се чуваше усилено през видоизменящия се, кехлибарен шлем.

— Няма и следа от този войник. Опитваме се да установим връзка с него още откакто напуснахме Бомбасино.

— Не му ли е бил имплантиран проследителен чип? — попита Сцила.

— Не, втъкан е в бойната му броня.

— И?

— Открихме я в кладенец няколко улици по-нататък — отговори полковник Винара. Гласът на Сцила остана безизразен.

— Предполагам, че войникът не е бил в бронята.

— Не — потвърди Винара, — там бяха само бронята и каската. В кладенеца нямаше труп.

— Жалко — рече Сцила. Тя понечи да се извърне, но после пак погледна към мирския полковник. — Само бронята, казвате. А оръжието?

— Нищо повече — мрачно отвърна Винара. — Наредих да претърсят улиците и ще разпитаме гражданите, докато някой не ни съобщи местонахождението на къщата, в която доктор Молина е арестувала изчезналия търговец. После ще я обкръжим и ще заповядаме на всички вътре да се предадат. Аз… хм… поисках от гражданските съдилища в Бомбасино да обмислят молбата ни за заповед за обиск.

— Чудесен план, полковник — каза Бриарей. — Само докато издадат вашата заповед да не настъпи следващата ледникова епоха.

— Ледникова епоха ли? — зяпна полковник Винара.

— Няма значение — махна с ръка Сцила. — Ако не възразявате, ще ви помогнем да претърсите съседните улици и ще изчакаме съответното разрешение за претърсване на къщите. — После предаде по вътрешния канал на Немес:

„А сега какво?“

„Останете с него и направете точно каквото му предложихте — нареди Немес. — Бъдете любезни и спазвайте закона. И без това не искаме да открием ЕНДИМИОН или момичето, докато тези идиоти са наоколо. С Гиес преминаваме на бързо време.“

„Успешен лов“, предаде Бриарей.

Гиес вече чакаше при шлюза на спускателния кораб.

— Аз взимам града — каза Немес, — а ти се спускаш по реката до телепортаторната арка и внимаваш нищо да не премине през нея — нито нагоре, нито надолу, — без да си го проверил. Фазоизмествай се, за да ми пращаш съобщения. Аз също периодично ще се фазоизмествам, за да проверявам канала. Сигнализирай ми, ако откриеш Ендимион или момичето. — Докато се фазоизместваха, можеха да се свързват по общия канал, но енергийният разход бе ужасно голям — надхвърляше дори невъобразимото количество енергия, необходимо за самото фазоизместване, — така че беше далеч по-икономично периодично да преминават към нормално време, за да проверяват общия канал. Дори само сигналът за тревога щеше да използва равностойността на целия едногодишен енергиен бюджет на тази планета.

Гиес кимна и двамата едновременно се фазоизместиха, превръщайки се в хромирани скулптури на голи мъж и жена. Въздухът навън като че ли се сгъсти и светлината стана по-силна. Звуците изчезнаха. Движението спря. Човешките фигури станаха малко размити статуи. Нагънатите им от вятъра роби замръзнаха като дипли на бронзови изваяния.

Немес не разбираше физиката на фазоизместването. Нямаше нужда да го разбира, за да го използва. Знаеше, че това не е нито антиентропично, нито хиперентропично манипулиране на времето — макар бъдещият АИ да разполагаше и с двете наглед вълшебни технологии, — нито пък някакъв вид „ускоряване“, съпътствано от звукови експлозии и невероятно повишаване на температурата зад тях. Фазоизместването бе нещо като отстъпване встрани в издълбаните граници на пространство/времето.