Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

— Г. Исозаки — каза съветник Албедо.

Исозаки се поклони. Бе овладял туптенето на сърцето и дишането си и сега се съсредоточи да накара гласа си да звучи спокойно, равно и безизразно.

— Много мило от ваша страна да отвърнете на поканата ми.

Албедо скръсти ръце. Усмивката не напускаше загорялото му, красиво лице, но не можеше да заблуди Исозаки. Моретата около папратовите острови на Фуджи бяха пълни с акули, произхождащи от ДНК рецепти и замразени ембриони, донесени с първите бусардови семенни кораби.

— Покана? — попита с дълбокия си глас съветник Албедо. — Или заповед?

Главата на Исозаки остана леко наведена. Ръцете му висяха свободно отстрани.

— В никакъв случай заповед, г…

— Струва ми се, знаете името ми — прекъсна го Албедо.

— Според слуховете вие сте същият онзи съветник Албедо, който съветвал Мейна Гладстоун преди почти три века, сър — отвърна шефът на Търговския мир.

— Тогава бях по-скоро холограма, отколкото материя — отвърна Албедо и отпусна ръцете си. — Но… личността… е същата. И няма нужда да ме наричате „сър“.

Исозаки леко се поклони.

Съветник Албедо пристъпи по-навътре в малката сонда. Той прокара яките си пръсти по пултовете, единствената пилотска седалка и ръба на празния високогравитационен резервоар.

— Скромен кораб за толкова влиятелна личност, г. Исозаки.

— Помислих си, че ще е най-добре да проявя дискретност, съветник. Мога ли да ви наричам така?

Вместо да отговори, Албедо агресивно се приближи към него. Исозаки не трепна.

— Смятате ли, че е проява на дискретност да пускате ИИ вирус в примитивната инфосфера на Пацем, за да търси възлите на Техноцентъра? — Гласът на Албедо изпълни кабината на сондата.

Кензо Исозаки вдигна очи, за да срещне яростния сив поглед на по-високия мъж.

— Да, съветник. Ако Техноцентърът все още съществуваше, аз… Търговският мир… трябваше да установи личен контакт. Вирусът беше програмиран да се самоунищожи, ако бъде засечен от мирски антивирусни програми и да се активира единствено, ако получи сигурен отговор от Техноцентъра.

Съветник Албедо се засмя.

— Вашият ИИ вирус беше приблизително също толкова фин, колкото метафоричното лайно в пословичната купа за пунш, Исозаки-сан.

Грубите думи накараха шефа на Търговския мир изненадано да премигне.

Албедо се отпусна на ускорителната кушетка, опъна се и каза:

— Седнете, приятелю. Вие си навлякохте всички тези неприятности, за да ни откриете. Рискувахте да ви подложат на мъчения, да ви отлъчат, да ви екзекутират и да загубите мястото си за паркинг във Ватикана. Щом искате да разговаряме… говорете.

Временно изваден от равновесие, Исозаки потърси друга повърхност, където да седне, и се настани на свободен участък от чертожната маса. Не обичаше нулевата гравитация, затова примитивното вътрешно сдържащо поле бе настроено на едно g, но въпреки това Исозаки се клатушкаше на ръба на замайването. Той си пое дъх и събра мислите си.

— Вие служите на Ватикана… — започна шефът на Търговския мир.

— Техноцентърът не служи на никого, търговецо — незабавно го прекъсна Албедо. Исозаки си пое дъх и повторно започна:

— Вашите и ватиканските интереси се застъпват до такава степен, че Техноцентърът осигурява съвети и техника, жизненоважни за оцеляването на Мира… Съветник Албедо се усмихваше и чакаше. С мисълта „За онова, което ще кажа сега, Негово светейшество ще ме предаде на великия инквизитор. Ще ме включат за сто живота на машината за мъчения“ Исозаки продължи:

— Някои от нас в Изпълнителния съвет на Панкапиталистическия съюз на независимите католически трансзвездни търговски организации смятат, че интересите на Техноцентъра може би имат много повече общо със Съюза, отколкото с Ватикана. Според нас… хм… анализирането на тези общи цели и интереси ще е от полза и за двете страни.

Съветник Албедо показа още повече от съвършените си зъби. И продължи да мълчи.

Усещайки конопеното въже на примката, която затягаше около собствената си шия, Исозаки каза:

— В продължение на близо три века Църквата и гражданските власти на Мира се придържаха към официалната версия, че Техноцентърът е бил унищожен по време на Падането на телепортаторите. Милиони близки до властта хора на световете из мирския космос са чували слуховете за оцеляването на Техноцентъра…

— Слуховете за нашата смърт са изключително преувеличени — прекъсна го съветник Албедо. — И?