Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

Фарел се намръщи и предаде по костната верига:

— Военните ли? Но те още не са разиграли картите си. Не са извършили нищо нелоялно.

— Точно така — потвърди великият инквизитор. — Водачите на Търговския мир направиха своя ход и знаят, че когато настъпи моментът, Лурдъсами няма да се обърне към тях. Мирският флот и останалите от години се страхуват до смърт, че могат да направят погрешен избор. Сега се страхуват, че са чакали прекалено дълго.

Фарел кимна. Бяха взели спускателната шахта, отвела ги дълбоко в каменните недра на замъка Сант Анджело, и сега вървяха по тъмен коридор покрай въоръжени стражи и през смъртоносни силови полета. Двама облечени в червено командоси стояха мирно и с вдигнати енергийни пушки пред врата без никакви обозначения.

— Оставете ни — каза великият инквизитор и притисна длан до идентификационната плоскост. Стоманената врата се плъзна нагоре и изчезна.

Каменният коридор беше мрачен. Всичко в стаята бе ярко осветено — и инструментите, и стерилните повърхности. При влизането на великия инквизитор и Фарел техниците вдигнаха поглед. Една от стените беше заета от квадратни врати, които много приличаха на многоетажни камери в древна морга. Една от тези врати бе отворена и на изтеглената от камерата носилка лежеше гол мъж.

Великият инквизитор и Фарел застанаха от двете й страни.

— Добре се възстановява — съобщи техникът, който стоеше пред пулта. — Държим го точно под повърхността. Можем да го извадим навън за секунди.

— Колко време продължи последният му студен сън? — попита отец Фарел.

— Шестнайсет местни месеца — отвърна техникът. — Тринайсет и половина стандартни.

— Извадете го — нареди великият инквизитор. Секунди по-късно клепачите на мъжа започнаха да потрепват. Той бе дребен на ръст, мускулест и набит. По тялото му нямаше белези. Китките и глезените му бяха завързани. Точно зад лявото му ухо беше имплантиран кортикален шунт, свързан с пулта чрез почти невидими микровлакна.

Мъжът на носилката простена.

— Капрал Басин Кий — заговори великият инквизитор. — Чуваш ли ме?

Капрал Кий издаде нечленоразделен звук. Кардинал Мустафа кимна, сякаш задоволен.

— Капрал Кий — любезно каза той, — искате ли да продължим оттам, откъдето прекъснахме?

— Колко… — промълви Кий между сухите си, вцепенени устни. — Колко време съм бил…

Отец Фарел се бе приближил до пулта на техника. Сега той кимна на великия инквизитор.

Без да обръща внимание на въпроса, Джон Доменико, кардинал Мустафа тихо попита:

— Защо двамата с отец-капитан де Соя пуснахте момичето да си иде?

Капрал Кий бе отворил очи и премигваше, като че ли светлината му причиняваше болка, но сега отново ги затвори. Не каза нищо.

Великият инквизитор кимна на секретаря си. Отец Фарел прокара ръка над иконките по пулта, но не активира нито една от тях.

— Пак те питам — рече великият инквизитор. — Защо двамата с де Соя позволихте на момичето и на престъпните му съюзници да избягат на Божия горичка? За кого работехте? Каква беше мотивацията ви?

Капрал Кий лежеше по гръб със свити юмруци и плътно затворени очи. Той не отговори.

Великият инквизитор леко наклони глава наляво и отец Фарел махна с два пръста над една от иконките на пулта. За неопитното око те бяха абстрактни като йероглифи, но Фарел отлично ги познаваше. Онази, която избра, можеше да се преведе като „смазани тестиси“.

Проснат на носилката, капрал Кий ахна и отвори уста да изкрещи, но невралните прекъсватели блокираха тази реакция. Челюстите на ниския мъж се отвориха до максимум и отец Фарел можеше да чуе опъването на мускулите и сухожилията.

Великият инквизитор кимна и Фарел свали пръстите си от активиращата зона над иконката. Цялото тяло на капрал Кий се сгърчи на носилката и коремните му мускули видимо се раздвижиха от напрягане.

— Това е само виртуална болка, капрал Кий — прошепна великият инквизитор. — Неврална илюзия. Тялото ти не е обезобразено.

На носилката Кий се мъчеше да се приповдигне, за да погледне надолу към тялото си, но залепващата лента държеше главата му неподвижна.

— А е възможно и друго — продължи кардиналът. — Възможно е този път да сме прибягнали към по-стари, не толкова фини методи. — Той се приближи до носилката, така че мъжът да може да вижда лицето му. — Пак те питам… защо с отец-капитан де Соя пуснахте момичето на Божия горичка? Защо нападнахте Радамант Немес, която беше член на собствения ви екипаж?