Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

Нейните недостатъци: неизвестни. Навярно прекалената самоувереност. Навярно прекалено е свикнала с фазоизместването — да убива враговете си, докато не могат да се съпротивляват. Но девет и половина години по-рано тя победи Шрайка, за да освободи пътя си към Енея. И само намесата на отец-капитан де Соя, който изстреля срещу нея лазерни копия, изразходвайки и последния гигаволт в енергийните системи на кораба си, й попречи да убие всички ни.

Немес вдига ръце и прикляка, изпънала ноктестите си пръсти. На какво разстояние може да скача това създание? В състояние ли е да ме прескочи и да стигне до Енея?

Моите преимущества: две години боксиране като представител на полка по време на турнирите в планетарната гвардия — мразех ги, загубих около една трета от срещите. Другите от полка ми обаче не се отказваха да залагат на мен. Болката никога не ме спираше. Усещах я, естествено, но не ме спираше. От ударите в лицето виждах всичко в червено — в началото, щом някой ме удареше по лицето, забравях всичко, което знаех, и когато червената мъгла от ярост се разчистеше, ако все още стоях на крака, вече бях спечелил мача. Но зная, че сега сляпата ярост няма да ми помогне. Ако дори само за миг загубя съсредоточеността си, това създание ще ме убие.

Бях бърз в бокса… но това беше преди повече от десет години. Бях силен… но отдавна не бях тренирал. На ринга можех да понасям силни удари и не се поддавах на болката… никога не ме бяха събаряли извън ринга, дори когато по-добрите боксьори ме поваляха десетина пъти, преди да обявят края на мача.

Освен бокса, бях работил като бодигард в едно от големите казина на Деветте опашки във Филикс. Но това бе предимно психологическа работа, просто трябваше да зная как да избягвам сблъсъците, докато изхвърлях някой развилнял се пияница през вратата. И правех така, че няколкото случая на истински бой да приключват само за секунди.

В планетарната гвардия ме бяха учили на юмручен бой, знаех как да убивам отблизо, но това се случваше също толкова рядко, колкото и атаката с щикове.

Най-сериозните сбивания, в които бях участвал, бяха на шлеповете — веднъж се изправих пред мъж, готов да ме изкорми с дълъг нож. И бях оцелял. Но онзи друг моряк ме бе изхвърлил през борда. Като ловен водач бях победил нападател с иглено оръжие. Случайно го бях убил и след като го възкресиха, той свидетелства срещу мен. Всъщност, тъкмо тогава започна всичко това.

Най-сериозната от всичките ми слабости е, че въщност не искам да убивам когото и да е. Във всичките си сбивания — може би освен с моряка с ножа и християнския ловец с иглената пушка — се бях сдържал и не удрях с всичка сила, не исках да наранявам никого.

Трябва незабавно да променя този начин на мислене. Това не е човек… това е машина за убиване и ако бързо не я обезвредя или унищожа, тя ще ме убие още по-бързо.

Протегнала нокти, Немес скача към мен, вдига назад дясната си ръка и замахва като с коса.

Отскачам назад, привеждам се под косата, избягвам почти всичките й нокти, виждам, че левият ми ръкав е разкъсан, виждам кървави пръски във въздуха и после бързо пристъпвам напред и я удрям — светкавично, силно — три пъти по лицето.

Немес отскача назад също толкова мълниеносно, колкото се е приближила. По дългите нокти на лявата й ръка има кръв. Моята кръв. Носът й е сплескан и се е изкривил настрани на слабото й лице. Счупил съм нещо — кост, хрущял, метални влакна — на мястото на лявата й вежда. По лицето й няма кръв. Тя като че ли не забелязва нищо. Продължава да се усмихва.

Хвърлям поглед към лявата си ръка. Пари яростно. Отрова. Възможно е — логично е, — но ако тя използва отрова, аз би трябвало да съм мъртъв след секунди. Безсмислено е да използва бавнодействащи отрови.

Още съм тук. Усещам само парене от раните. Четири, мисля си… дълбоки, но не чак до мускула. Няма значение. Съсредоточи се върху очите й. Предвиди какво ще направи сега.

Никога не използвай голите си ръце. Основен урок от планетарната гвардия. Винаги намирай оръжие за близък бой. Ако личното ти оръжие е унищожено или загубено, намери нещо друго, импровизирай — камък, тежък клон, парче метал. Дори камъкът, стиснат в юмрук, или ключове, щръкнали между пръстите, са за предпочитане пред голите ръце. Кокалчетата на пръстите се чупят по-бързо от челюстите, постоянно ни напомняше инструкторът по ръкопашен бой. Ако безусловно се налага да използващ голи ръце, удряй с ръба на дланта си. Промушвай с изпънати пръсти. Изтръгвай с нокти очите и адамовата ябълка.