Отново се хвърлям към нея, за да я съборя, насочвам пръстите си към очните й орбити и дръпвам назад с цялата тежест на ръцете и горната част на тялото ми.
Главата и се накланя назад под трийсет градуса… петдесет… шейсет… би трябвало да чуя изхрущяването на гръбначния й стълб… осемдесет градуса… деветдесет. Шията й е огъната под прав ъгъл, каменните й очи леденеят под напрегнатите ми пръсти, широките й устни се разтягат, докато зъбите й се приближават към ръката ми.
Пускам я.
Тя полита напред, сякаш изстреляна от гигантска пружина. Ноктите й потъват в гърба ми, застъргват по костта на дясното ми рамо и лявата ми лопатка.
Приклякам и нанасям къси, силни удари, отскачащи от ребрата и корема й. Два… четири… шест светкавични удара, завъртам се навътре, темето ми се притиска до разкъсаната й, мазна гръд, кръвта от скалпа ми се стича по двама ни. Нещо в гърдите или диафрагмата й изщраква с металически звук и Немес повръща жълта течност върху шията и раменете ми.
Залитвам назад и тя ми се ухилва. Острите й зъби блестят през мехурчетата от жълта жлъч, която капе от брадичката й по вече хлъзгавите дъски на платформата.
Немес изкрещява — съскаща пара от развален бойлер — и отново се хвърля напред. Острата й ръка разсича въздуха по невидима дъга.
Отскачам назад. Три метра до скалата или до перваза, на който стои Енея.
Чудовището размахва ръка като перка, като фучащо стоманено махало. Сега може да ме накара да отстъпя накъдето поиска.
Тя ме иска мъртъв или обезвреден. Тя иска Енея.
Отново отскачам назад и този път острието разсича материята точно над колана ми. Отскочил съм наляво, повече към скалата, отколкото към перваза.
Енея остава незащитена. Вече не съм между нея и създанието.
Недостатъците на Немес. Залагам на това всичко… дори Енея: тя е хищник по природа. Остава й още толкова малко, за да ме убие и не може да устои на желанието да ме довърши.
Немес замахва надясно, като ми оставя възможност да отскоча към Енея, но в същото време ме насочва към скалата. Косата замахва, за да ме обезглави.
Спъвам се и се претъркулвам още по-наляво, надалеч от Енея. Сега съм върху дъските.
Немес сяда отгоре ми. По лицето и гърдите ми се стича жълта течност. Тя вдига острата си ръка, изкрещява и замахва.
— Кораб! Приземи се на тази платформа. Незабавно. Без коментари!
Изхриптявам заповедта в комуникационното влакно, докато се претъркулвам към краката на Немес. Ръката й потъва в твърдия кедър бонзай, където само допреди миг е била главата ми.
Под нея съм. Острието на ръката й е забито дълбоко в здравото дърво. Само за секунди тя е наведена над мен и няма опора, за да се измъкне. Над двама ни пада сянка.
Ноктите на лявата й ръка се забиват отдясно на главата ми — почти откъсват ухото ми, пронизват челюстта ми и минават на милиметри от вратната ми вена. Дясната ми ръка е под брадичката й и се опитва да не позволи на зъбите й да се разтворят и захапят шията или лицето ми. Тя е по-силна от мен.
Животът ми зависи от това да се измъкна изпод нея.
Острието на ръката й все още е забито в пода на платформата, но това е в нейна полза и я държи над мен.
Сянката се сгъстява. Десет секунди. Не повече.
Немес се отскубва от ръцете ми и измъква острието от дървото, като се изправя на крака. Очите й се плъзват наляво към мястото, където съвсем беззащитна стои Енея.
Претъркалям се настрани от Немес… и от Енея… и оставям приятелката си сама срещу създанието. Дращя с нокти по студения камък, за да се изправя. Дясната ми ръка е безполезна — в тези последни секунди е прекъснато някакво сухожилие, — затова вдигам лявата си ръка, свалям осигурителното въже от ремъците си — мога само да се надявам, че все още е невредимо — и с металическо изщракване като от белезници закачвам карабината за клина в скалата.
Немес се завърта наляво и престава да ми обръща внимание, впила черните си, ледени очи в Енея. Приятелката ми запазва самообладание.
Корабът каца на платформата и изключва електромагнитните си тласкачи, както му е наредено, като отпуска цялата си тежест върху дървото и с ужасяващо пращене разбива павилиона за Правилна медитация. Архаичните му перки изпълват повечето пространство и минават само на сантиметри от нас с Немес.
Създанието хвърля поглед през рамо към извисилия се над него огромен черен кораб, очевидно не открива заплаха в него и прикляка, за да се хвърли към Енея.
За миг си мисля, че кедърът бонзай ще издържи… че платформата е по-здрава отколкото предполагат изчисленията на Енея и моят опит… но после се разнася чудовищен звук и цялата горна платформа за Правилна медитация, заедно с голяма част от стълбището към павилиона за Правилно внимание, се свлича по планинския склон.
Читать дальше