Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

„Тук нещо не е наред“ — излъчва Бриарей.

„Тихо — заповядва Немес. — Не използвайте общия канал, без да съм ви повикала.“

Тя е на по-малко от десет метра от Шрайка и създанието все още не реагира. Немес продължава напред през гъстия въздух и стъпва на твърдата скала. Близначката й я следва и заема позиция от лявата й страна. Бриарей слиза от моста и застава отдясно. Стоят на три метра пред хиперионската легенда. Тя остава неподвижна.

— Махни се от пътя ми, иначе ще те унищожа. — Немес се връща в бавно време достатъчно дълго, за да говори на хромираната статуя. — Твоето време отдавна изтече. Момичето вече е наше. — Шрайка не отвръща.

„Унищожете го“ — заповядва на другите клонинги Немес и се фазоизмества.

Шрайка изчезва, движейки се във времето.

Немес премигва от времевите ударни вълни, които се надигат и минават през нея. После проверява замръзналата околност с всички възможности на визьора си. В Храма, висящ във въздуха все още има няколко човешки същества, но не и Шрайка.

„Преминете в бавно време“ — нарежда тя и близнаците й незабавно се подчиняват. Светът изсветлява, въздухът се раздвижва и звуците се връщат.

— Открийте я — казва Немес.

Сцила се затичва към оста на Мъдростта от Великия осемстепенен път и прескача стъпалата до платформата на Правилното разбиране. Бриарей бързо поема по оста на Морала и стига до пагодата на Правилната реч. Немес тръгва по третото, най-високо стълбище към павилионите на Правилното внимание и Правилната медитация. Радарът й показва хора в най-високата сграда. Тя пристига за няколко секунди, сканира постройките и скалния склон за тайни помещения или скривалища. Нищо. В павилиона за Правилна медитация има млада жена и за миг Немес си мисли, че търсенето е свършило, но макар приблизително да е на същата възраст като Енея, момичето е друго. В изящната пагода има още неколцина души — старица (Немес разпознава в нея Мълниеносната свиня от приема на Далай лама); — главният глашатай на Далай лама и шеф на силите за сигурност Карл Линга Уилям Ейхеджи и самото момче — Далай лама.

— Къде е тя? — пита Немес. — Къде е онази, която нарича себе си Енея?

Преди който и да е от другите да успее да отговори, воинът Ейхеджи с мълниеносна скорост вади от наметалото си кама и я хвърля.

Немес лесно я избягва. Дори без да се фазоизмества реакциите й са по-бързи от тези на повечето хора. Но когато Ейхеджи изважда иглен пистолет, Немес се фазоизмества, приближава се до застиналия мъж, поглъща го във фазоизместващото си поле и го хвърля през отворения прозорец в бездната. Разбира се, веднага щом напуска полето й, Ейхеджи сякаш замръзва във въздуха като някаква тромава птица, паднала от гнездото си, неспособна да лети, но нежелаеща да падне.

Немес се обръща към момчето и се прехвърля в бавно време. Зад нея Ейхеджи изкрещява и изчезва от поглед.

Далай лама зяпва. За него и двете присъстващи жени Ейхеджи просто е изчезнал и после се е оказал във въздуха, сякаш е решил да се телепортира и да се самоубие.

— Ти не можеш… — започва старата Мълниеносна свиня.

— На теб ти е забранено… — започва Далай лама.

— Ти не… — започва жената, която според Немес е или Рахил, или Тео, съратнички на Енея.

Немес не казва нищо. Тя се фазоизмества, пристъпва към момчето, обгръща го в полето си, вдига го и го отнася До отворената врата.

„Немес!“ — вика я от павилиона на Правилното усилие Бриарей.

„Какво?“

Вместо да излъчва по общия канал, Бриарей изразходва повече енергия, за да прати пълна визуална картина. Сякаш замръзнал в тъмносиния въздух километри над тях, с ядрена опашка, напомняща на плътна синя колона, надолу се спуска космически кораб.

„Върнете се в бавно време“ — заповядва Немес.

Монасите и старият лама ни приготвиха обяд в кафява торба. Те също дадоха на А. Бетик един от старомодните космически костюми, каквито бях виждал само в музея на древните космически полети в Порт Романс. Предложиха да дадат и на нас с Енея, но ние им показахме пластокостюмите под термоякетата си. Хиляда и двестате монаси излязоха да ни изпратят до Първата райска порта и трябва да се бяха събрали още две-три хиляди, които се притискаха един до друг и изпъваха шии да ни видят.

Бяхме сами на огромното стълбище. Сега вече спокойно се изкачвахме, А. Бетик с прозрачния си шлем, вдигнат нагоре като качулка, и ние с Енея с отворени осмозни маски. Всяко от стъпалата беше широко седем метра, но ниско и на всеки сто стъпала имаше широки тераси. Стъпалата се подгряваха отвътре, така че докато навлизахме в царството на вечния лед и сняг по средата на пътя до Тай Шан, камъкът беше чист.