Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

Енея се усмихва и за миг като че ли забравя за нас или дори за собствения си разказ. Сякаш отново преживява стари спомени. Тогава се сещам за нещо, което веднъж между другото беше споменала по време на пътуването ни от Хиперион със стария кораб на Консула. „Рол, спомените на майка ми и баща ми са се излели в мен, още преди да се родя… дори преди да стана истински зародиш. Можеш ли да си представиш нещо по-унищожително за личността на едно дете от това да прелива от чужди животи, още преди да е започнало собствения си? Не е за чудене, че съм такъв изрод.“

В този момент тя не ми прилича на изрод. Но пък аз я обичам повече от живота.

— Той наел майка ми да разкрие загадката на смъртта на собствената си личност — тихо продължи Енея, — но всъщност знаел какво се е случило с предишната му същност. Действителната причина да наеме майка ми била да се запознае с нея, да е с нея, да стане неин любовник. — Енея млъква за миг и се усмихва. Очите й виждат нещо далечно, — Чичо ми Мартин изобщо не е изяснил тази част както трябва в обърканите си „Песни“. Родителите ми били женени и ми се струва, че чичо Мартин никога не е научил за това… венчал ги епископът в Храма на Шрайка на Лусус. Това бил култ, но законен, и бракът на родителите ми имал законна сила на двеста свята от Хегемонията. — Тя отново се усмихва и поглежда над тълпата право към мен. — Може да съм копеле, нали знаете, но не съм незаконородена.

Така че те се оженили, заченали ме — навярно още преди тази церемония — и после поддържани от Техноцентъра елементи убили баща ми, преди майка ми да започне поклонението си на Шрайка. И това щял да е краят на каквато и да е връзка между баща ми и мен, ако не били две неща — неговата ИИ личност била уловена в шрьонова верига, имплантирана зад ухото на майка ми. Няколко месеца тя носила и двама ни — мен в утробата си и баща ми, втората личност на Джон Кийтс, в шрьоновата верига. Неговата личност не била в състояние да общува пряко с майка ми, но спокойно можеше да общува с мен. Най-трудното беше да определя какво съм „аз“ в този момент. Баща ми ми помогна, като влезе в Празнотата, Която Обвързва и взе заедно със себе си зародишното „аз“. Видях какво ще съм — коя ще съм, дори как ще умра, — още преди напълно да са се оформили пръстите ми.

Има още една подробност, която чичо Мартин е пропуснал в „Песните“ си. В деня, в който застреляли баща ми на стъпалата на Храма на Шрайка на Главния булевард на Лусус, майка ми била покрита с кръвта му — реконструираната ДНК на Джон Кийтс. По онова време тя не разбирала напълно, че в този момент неговата кръв буквално е най-ценният източник в човешката вселена. Неговата ДНК била предназначена да заразява други с единствения му дар — достъпът до Празнотата. Смесена правилно със съвсем човешка ДНК, тя щяла да предложи кръвния дар, който можел да отвори портала на Празнотата, Която Обвързва за цялата човешка раса.

Аз съм тази смес. Аз нося генетичната способност да влизам в Празнотата от Техноцентъра и прекалено рядко използваната човешка способност да възприемам вселената чрез състрадание. За добро или зло, онези, които пият от кръвта ми, никога повече няма да видят света или вселената по същия начин.

С тези думи Енея застава на колене върху татамито. Тео носи бяла ленена кърпа. Рахил налива червено вино в седем големи бокала. Енея изважда от пуловера си малък пакет — виждам, че това е медицински пакет от кораба — и взима стерилен скалпел и антисептичен тампон. Не се чува нито звук — сякаш повече от стотината души са стаили дъх.

— Няма гаранция, че ако тази вечер пиете от кръвта ми ще постигнете щастие, мъдрост или дълъг живот — много тихо казва тя. — Няма нирвана. Няма спасение. Няма отвъден живот. Няма прераждане. Има само огромно познание — на сърцето и на ума — и възможност за велики открития, велики приключения. Има само гаранция за още от болката и ужаса, които изпълват толкова голяма част от краткия ни живот.

Енея мести поглед от лице на лице и се усмихва, когато среща очите на осемгодишния Далай лама.

— През последната стандартна година някои от вас — продължава тя, — присъстваха на всичките ни дискусии. Казах ви всичко, което зная, за това как да научите езика на мъртвите и езика на живите, как да чувате музиката на сферите. И за това как да направите първата крачка.

Тя поглежда към мен.

— Някои от вас чуха само част от тези дискусии. Вие не бяхте тук, когато обсъждахме действителната функция на кръстоида на Църквата или истинската самоличност на Шрайка. Не чухте подробностите за това как да научите езика на мъртвите или другите изисквания за влизане в Празнотата, Която Обвързва. Съветвам онези от вас, които изпитват съмнения или колебания, да изчакат. За останалите отново ще кажа — аз не съм месия… а учител. Ако онова, на което съм ви научила през тези месеци, ви звучи като истина и ако сте готови да използвате тази възможност, пийте от кръвта ми тази вечер. Предупреждавам ви, че ДНК, която ни позволява да възприемаме средата на Празнотата, Която Обвързва, не може да съществува заедно с кръстоида. Този паразит ще увехне и ще умре двайсет и четири часа след като сте пили от кръвта ми. И никога повече няма да израсне във вас. Ако се стремите към възкресяване чрез кръстоидния кръст, не пийте от кръвта на тялото ми в това вино.