Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

Енея си поема дъх. Тя свива пръсти, сякаш ръцете й са изтръпнали. Когато се оглежда наоколо в стаята, погледът й докосва всеки един от нас.

— Извинете ме — продължава Енея. — Отклонявам се. Достатъчно е да кажа, че с Падането на телепортаторите другите раси, използващи Празнотата, решили да спрат вандализма на векторното предаване. Тези други раси отдавна били пратили сред нас да живеят наблюдатели…

В стаята внезапно се разнася шепот. Енея се усмихва и го изчаква да стихне.

— Зная — казва тя. — Тази идея изненада и мен, макар да я научих още преди да се родя. Тези наблюдатели имат важна функция… да решат дали на човечеството може да се има доверие да се присъедини към тях в средата на Празнотата, Която Обвързва или все още сме само вандали. Тъкмо един от тези наблюдатели сред нас препоръчал Старата Земя да бъде прехвърлена, преди Техноцентърът да успее да я унищожи. И тъкмо един от тези наблюдатели проектирал изпитанията и симулациите, проведени на Старата Земя през последните три века на нейното заточение в По-малкия Магеланов облак, целящи по-добре да разберат нашия вид и да преценят състраданието, на което сме способни.

Тези други раси пратили свои наблюдатели — шпиони, ако щете — и сред елементите на Техноцентъра. Те знаели, че той е виновен за пробиването на границите на Празнотата, но също знаели, че сме го създали ние. Мнозина от… резиденти не е съвсем точната дума — сътрудници? съсъздатели? — в Празнотата, Която Обвързва са някогашни силиконови създания, неорганични независими интелекти. Но не от онзи вид, който властва днес в Техноцентъра. Никоя разумна раса не може да оцени Празнотата, без да е развила състрадание.

Енея леко повдига колене и опира лакти на тях, като се навежда напред.

— Моят баща — киборгът на Джон Кийтс — бил създаден с тази цел — казва тя и макар гласът й да е равен, мога да доловя нотките на вълнение в него. — Както вече ви обясних, Техноцентърът е в постоянно състояние на гражданска война и почти всички същности там се бият само за себе си и за никой друг. Това е случай на свръхсвръхпаразитизъм на десета степен. Те не убиват жертвите си — други елементи от Техноцентъра, — а поглъщат техните кодирани генетични материали, спомени, софтуери и възпроизводствени серии. Погълнатият елемент продължава да „живее“, но като съставна част на елемента победител. Съюзите са временни. Не съществуват философии, вери или крайни цели — само случайно подреждане за оптимизиране на стратегиите за оцеляване. Всеки акт на Техноцентъра е резултат на игра с нулев резултат, играна още откакто елементите му станали разумни. Повечето от тях са в състояние да общуват с човечеството само от гледна точка на този нулев резултат… да оптимизират паразитната си стратегия чрез връзките си с нас. Тяхната печалба е загуба за нас. И обратното.

През вековете, обаче, някои от елементите на Техноцентъра започнали да разбират истинския потенциал на Празнотата, Която Обвързва. Те проумели, че непритежаващият им състрадание разумен вид никога няма да стане част от тази амалгама от живи и някогашни раси. Започнали Да разбират, че Празнотата, Която Обвързва е не толкова създадена, колкото еволюирала като коралов риф и че никога няма да намерят там подслон, ако не променят някои от параметрите на собственото си съществуване.

Тези елементи на Техноцентъра не били алтруисти, а отчаяно се стремели да оцелеят и разбирали, че единственият начин в крайна сметка да спечелят безкрайната си игра е да й сложат край. А за тази цел трябвало да еволюират във вид, способен на състрадание.

Техноцентърът разбира онова, което Тейлхард де Шарден отказвал да признае: че еволюцията не е прогрес, че няма „цел“ или посока. Еволюцията е промяна. Еволюцията „успява“, ако тази промяна е в състояние да адаптира някой лист или клон на дървото на живота към условията на вселената. За да постигнат „успех“ в еволюцията си, тези елементи на Техноцентъра трябвало да изоставят безкрайния си паразитизъм и да открият истинска симбиоза. Трябвало да влязат в честна коеволюция с нашата човешка раса.

Отначало бунтовните елементи на Техноцентъра продължили канибализма си, за да разпространят склонността към съчувствие. Доколкото можели, те пренаписали собствения си код. После създали киборга на Джон Кийтс — цялостен опит за симулиране на съчувстващ организъм с тяло и ДНК на човешко същество, и в същото време със съхраняваната в Техноцентъра памет и личност на киборг. Противникови елементи унищожили първия киборг на Кийтс. Вторият бил създаден по подобие на първия. Той наел майка ми — частен детектив — да му помогне да разкрие загадката на смъртта на предшественика си.