Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

— Да, Ваше светейшество. Съветник Албедо и Техноцентърът ни осигуриха това преимущество, когато преди няколко месеца регистрираха активирането на тяншанския телепортатор.

Урбан XVI отпусна ръце върху бедрата си. Пръстите му бяха синкави.

— И детето на дявола е било лишено от тази възможност за бягство?

— Напълно — потвърди кардиналът. — „Ибрил“ стопи Цялата планина около телепортала. Самият телепортатор е непокътнат, Ваше светейшество, но в момента е под двайсет метра скала.

— И Техноцентърът е убеден, че това е единственият телепортатор на Тян Шан?

— Напълно убеден, Свети отче.

— А подготовката за сблъсъка с де Соя и неговия бунтовен архангел?

— Е, тук трябваше да е адмирал Уу, за да ви обясни тактическите подробности, Ваше светейшество…

— Доверяваме се на способността ви да ни представите общите очертания, Саймън Аугустино.

— Благодаря ви, Свети отче. Мирският флот е дислоцирал в системата на Тян Шан петдесет и осем архангелски крайцера от планетен клас. През последните шест стандартни седмици те са били скрити…

— Извинете ни, Саймън Аугустино — прекъсна го папата. — Но как могат да се скрият петдесет и осем бойни крайцера от архангелски клас? Кардиналът леко се усмихна.

— Енергийните им системи бяха изключени и корабите се носят в стратегически позиции в астероидния пояс и външния Куйперов пояс, Ваше светейшество. Абсолютно неоткриваеми са. Готови за незабавно прехвърляне.

— „Рафаил“ няма ли да успее да избяга този път?

— Не, Ваше светейшество — отвърна кардинал Лурдъсами. — От успеха на тази засада зависят главите на единайсет командири от мирския флот.

— Като оставяте една пета от нашия архангелски флот седмици наред в тази периферийна система, вие сериозно понижавате резултатността на нашия кръстоносен поход срещу прокудените, кардинал Лурдъсами.

— Да, Ваше светейшество. — Външният министър допря длани до робата си и с изненада установи, че са влажни. Знаеше, че освен главите на единайсетте командира, от успеха на тази мисия зависи и собственото му бъдеще.

— Усилията ще си струват, когато унищожим този бунтовник — промълви папата.

Лурдъсами си пое дъх.

— Предполагаме, че корабът и капитан де Соя наистина ще бъдат унищожени, а не взети в плен — каза Негово светейшество.

— Да, Свети отче. Заповедта е да превърнат кораба в атоми.

— Но няма да навредим на детето, нали?

— Не, Свети отче. Взети са всички предпазни мерки преносителят на заразата на име Енея да бъде заловен жив.

— Това е много важно, Саймън Аугустино — като че ли на себе си прошепна папата. Стотици пъти бяха обсъждали тези подробности. — Трябва да хванем момичето живо. Лоугите с нея… те могат да бъдат унищожени… но момичето трябва да бъде заловено. Разкажи ни пак процедурата.

Кардинал Лурдъсами затвори очи.

— Веднага щом „Рафаил“ бъде пресрещнат и унищожен, корабите на Техноцентъра ще влязат в орбита около Тян Шан и ще обезвредят населението на планетата.

— С лъчи на смъртта — въздъхна Негово светейшество.

— Не… технически — поправи го кардиналът. — Както знаете, Техноцентърът ни увери, че резултатите от тази техника са обратими. По-скоро напомнят на предизвикване на постоянна кома.

— Милионите тела ще бъдат ли транспортирани и този път, Саймън Аугустино?

— Не веднага, Ваше светейшество. Специалните ни екипи ще се спуснат на планетата, ще открият момичето и ще го отнесат на архангелски конвой, който ще го докара тук на Пацем, където ще бъде съживено, изолирано, разпитано и…

— Екзекутирано — въздъхна пак папата. — За да покажем на онези милиони бунтовници на шейсетте свята, че техният лъжемесия вече го няма.

— Да, Ваше светейшество.

— С нетърпение очакваме да разговаряме с тази личност, Саймън Аугустино. Била тя дете на дявола или не.

— Да, Ваше светейшество.

— И кога смятате, че капитан де Соя ще захапе примамката и ще се появи, за да бъде унищожен? Кардинал Лурдъсами погледна инфотерма си.

— След часове, Ваше светейшество. След часове. — Да се помолим за успешен завършек — прошепна папата. — Да се помолим за спасението на нашата Църква и нашата раса. Двамата мъже в Стаята на сълзите сведоха глави.

През дните, непосредствено следващи завръщането ни от двореца на Далай лама в Потала, долавям първите загатвания за истинския мащаб на плановете и способностите на Енея.

Удивен съм от приема след завръщането ни. Рахил и Тео плачат, когато прегръщат Енея. А. Бетик ме потупва по гърба със здравата си ръка и ме притиска в обятията си. Обикновено лаконичният Джигме Норбу прегръща първо Джордж Тсаронг, после минава по върволицата от поклонници и прегръща всички ни, докато по слабото му лице се стичат сълзи. Целият Храм е изпълнен с възклицания, пляскане с ръце и плач. Тогава разбирам, че мнозина не са ни очаквали — или поне Енея — да се върнем от приема с Мира. Тогава разбирам колко близо сме били до тази възможност.