Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

— От световете, определени от Opus Dei, Ваше високопреосвещенство — отвърна Дю Нойе. — През последните пет години това бяха Хеброн, Ком-Рияд, Фуджи, Невърмор, Сол Дракони Септем, Парвати, Цингтао-Хсишуанг Панна, Нова Мека, Мао Четири, Иксион, териториите на Ламбъртовия пръстен, Горчивината на Сибиату, северното крайбрежие на Mare Infinitum, тераформираната луна на Ренесанс Минор, Нова Хармония, Нова Земя и Марс.

„Светове извън Мира — помисли си Кензо Исозаки. — Или планети, на които Мирът още не се е закрепил.“

— И колко тела са транспортирали товарните кораби на Opus Dei и Cor Unum, кардинал Дю Нойе? — с тих, тътнещ глас попита Лурдъсами.

— Приблизително седем милиарда, Ваше високопреосвещенство — отвърна старицата.

Кензо Исозаки с усилие запази равновесие. Седем милиарда тела. Товарен кораб като „Сайгон Мару“ можеше да побере навярно сто хиляди тела, ако ги натъпчеха в трюмовете като сардели. За да превози седем милиарда души между различни звездни системи, щяха да са му необходими около седемдесет хиляди пътувания. Абсурд. Освен ако десетки товарни кораби… много от които от по-нов клас… не извършваха стотици рейсове. През последните четири години всеки от споменатите от Дю Нойе светове беше абсолютно забранен за Търговския мир — поставен под карантина заради търговски или дипломатически спорове с Мира.

— Всички тези планети не са християнски. — Исозаки разбра, че гласно е изрекъл мисълта си. Самообладанието му никога не го бе подвеждало така. Мъжете и жените в параклиса обърнаха глави в неговата посока. — Всички тези планети не са християнски — повтори той, без дори да използва съответните обръщения. — Или са обитавани от огромно нехристиянско население като Марс, Фуджи и Невърмор. Cor Unum и Opus Dei са избивали нехристияните Но защо са транспортирали телата им? Защо просто не са ги оставяли да изгният на родните им планети и после не са докарвали мирски колонисти?

Негово светейшество вдигна ръка. Исозаки замълча, Папата кимна към кардинал Лурдъсами.

— Кардинал Дю Нойе — каза министърът на външните работи, сякаш шефът на Търговския мир изобщо не се беше обаждал, — какво е местоназначението на тези товарни кораби?

— Не зная. Ваше високопреосвещенство. Лурдъсами кимна.

— А кой е наредил изпълнението на този проект, кардинал Дю Нойе?

— Комисията за мир и справедливост, Ваше високопреосвещенство.

Исозаки рязко завъртя глава. Старицата току-що бе обвинила за тази жестокост… за това безпрецедентно масово убийство… един-единствен човек. Комисията за мир и справедливост имаше един и само един префект… папа Урбан XVI, преди това папа Юлий XIX. Исозаки сведе поглед към обувките му и се замисли дали да не се втурне към този демон, да се опита да впие пръсти в мършавата шия на папата. Знаеше, че безмълвните стражи в ъгъла ще го унищожат още преди да го е докоснал. И въпреки това се изкушаваше да опита.

— И знаете ли, кардинал Дю Нойе — продължи Лурдъсами, сякаш не бяха чули нищо ужасно, — как така тези хора… тези нехристияни… са станали… безжизнени?

„Станали безжизнени — помисли си Исозаки, който винаги бе мразил евфемизмите. — Убити, мамицата ти!“

— Не — отвърна кардинал Дю Нойе. — Работата ми като префект на Cor Unum е просто да осигурявам на Opus Dei транспортните средства, необходими за изпълнението на задълженията им. Местоназначението на корабите и случилото се преди да станат необходими корабите ми не е… никога не е било… моя грижа.

Исозаки се отпусна на едно коляно на каменния под, не за да се помоли, а защото просто повече не можеше да стои прав. „От колко векове, о, богове на моите предци, съучастниците в масови убийства са отговаряли по същия начин? от Хорас Гленън-Хайт. От легендарния Хитлер. От… откакто свят светува.“

— Благодаря ви, кардинал Дю Нойе — каза Лурдъсами.

Старицата отстъпи назад.

Невероятно, но папата се изправи и закрачи напред. Бечите му пантофки издаваха тих звук по каменния под. Негово светейшество мина между зяпналите го присъстващи — покрай кардинал Мустафа и отец Фарел, покрай кардинал Лурдъсами и монсиньор Оди, покрай кардинал Дю Нойе и безименния монсиньор зад нея, покрай стълбовете, до които бяха стоели офицерите от мирския флот, покрай ръководителите на Търговския мир Арон, Хей-Модино и Анна Пели Коняни, за да се приближи до Исозаки, който бе коленичил и пред очите му танцуваха черни петна.

Негово светейшество постави ръка върху главата на мъжа, който в този момент обмисляше възможността да го убие.