Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

Мустафа си спомняше — и съжаляваше — за решението си да се качи заедно с войниците на борда на кораба. Унижението да се облече в бойна броня на швейцарски гвардеец: мономолекулярен пласт, следван от ИИ неврална решетка, после самият космически костюм — по-тромав от цивилните костюми с тяхната полимерна броня — и накрая коланите със снаряжение и преобразуваемата реактивна раница. „Ибрил“ десетина пъти беше сканирал корпуса с дълбочинен радар и бяха сигурни, че на борда не се движи и не диша нищо, но въпреки това архангелът се отдалечи на разстояние за атака от трийсет клика, веднага щом великият инквизитор, шефът на силите за сигурност командир Браунинг, сержантът от морската пехота Нел Каснър, бившият командир на губернаторските наземни сили майор Пайит и десет швейцарски гвардейци и командоси от морската пехота скочиха от изходния порт.

Мустафа си спомняше ускорения си пулс, когато се приближаваха към мъртвия товарен кораб. Двама командоси го пренесоха през бездната, сякаш бе някакъв товар. Спомняше си слънчевата светлина, отразяваща се от златните визьори на войниците, които разговаряха по теснолъчевия канал или си сигнализираха с ръце, заемайки позиции от двете страни на отворения херметичен шлюз. Първо влязоха двама войници с безшумно пулсиращи реактивни раници и вдигнати автоматични оръжия. Последваха ги командир Браунинг и сержант Каснър. Минута по-късно по тактическия канал се получи кодирано съобщение и носачите на Мустафа го насочиха в зейналата черна дупка на херметичния шлюз.

Под лъчите на лазерните фенерчета се носеха трупове. Гледки от хладилни камери за месо. Замръзнали мърши, червени ребра, изкормени стомашни кухини. Челюсти, отворени във вечни, безмълвни викове. Замръзнали струи кръв от зейнали усти и изцъклени очи. Вътрешности, премятащи се в пространството сред пронизващите мрака лъчи.

— Екипажът — каза по теснолъчевия канал командир Браунинг.

— Шрайка? — попита кардинал Мустафа, като се молеше наум не за духовно възкресение, а за да разсейва мислите си от образите, носещи се в адската светлина пред него.

Бяха го предупредили да не повръща в шлема си. Филтрите и четките щяха да почистят кашата преди да го задуши, но имаше вероятност да се повредят.

— Може би Шрайка — отвърна майор Пайит и пъхна облечената си в ръкавица ръка в зейналия гръден кош на един от носещите се в пространството трупове. — Вижте как е изтръгнат кръстоидът. Също като в Арафат-кафийе.

— Командир! — разнесе се по теснолъчевия канал гласът на един от войниците, които бяха влезли последни. — Сержант! Тук! В първия товарен отсек!

Браунинг и Пайит първи влязоха в продълговатото, цилиндрично помещение. Лъчите на лазерните фенерчета се загубиха в огромното пространство.

Тези трупове не бяха насечени и изкормени. Бяха подредени върху въглеродните плочи, стърчащи от двете страни на корпуса, оставяйки по средата коридор от нулева гравитация. Мустафа и двамата му носачи се понесоха в това черно пространство, пронизвано от лазерните им фенерчета. Замръзнала, бледа плът, щрихкодове по стъпалата, косми по пубисите, затворени очи, ръце, светлеещи на фона на черния въглерод до хълбоци, отпуснати пениси, гърди, замръзнали в безтегловност, плътно прилепнала по бледи черепи коса или развяваща се като замръзнал ореол. Деца с гладка, студена кожа, издути кореми и прозрачни клепачи. Бебета с щрихкодове по стъпалата.

В четирите продълговати товарни отсека имаше десетки хиляди тела. Всички бяха човешки. Всички бяха голи. Всички бяха безжизнени.

— И довършихте ли инспекцията си на НСТК „Сайгон Мару“, велики инквизиторе? — попита кардинал Лурдъсами.

Мустафа осъзна, че дълго е мълчал, обсебен от демона на този ужасен спомен.

— Довършихме я, Ваше високопреосвещенство — с гърлен глас отвърна той.

— Заключенията ви?

— На борда на товарния кораб НСТК „Сайгон Мару“ имаше шейсет и седем хиляди осемстотин двайсет и седем човешки същества — каза великият инквизитор. — Членовете на екипажа бяха четирийсет и един. Открихме труповете на всички им. Бяха насечени и разкъсани като жертвите в Арафат-кафийе.

— Нямаше ли оцелели? Никой ли не можеше да бъде възкресен?

— Не.

— Според вас, кардинал Мустафа, демонът на име Шрайка ли е отговорен за смъртта на членовете на екипажа на НСТК „Сайгон Мару“?

— Според мен е така, Ваше високопреосвещенство.

— И според вас, кардинал Мустафа, Шрайка ли е отговорен за смъртта на останалите шейсет и седем хиляди седемстотин седемдесет и шест души, открити на борда на „Сайгон Мару“?