Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

Почти по същото време, по което Техноцентърът получи истинската си самостоятелност, докато по-голямата част от човечеството живееше на повърхността и в близка орбита около един-единствен свят — Старата Земя, — хората усъвършенстваха способността си да променят собственото си генетично програмиране… тоест, да определят собствената си еволюция. Този успех отчасти се дължеше на постиженията в областта на генното манипулиране от началото на двайсет и първи век сл. Хр., но пряко стана възможен поради усъвършенстването на нанотехнологията. Отначало под ръководството и контрола, осъществяван от първите ИИ на Техноцентъра, работещи заедно с човешки учени, нанотехнологичните форми на живот… самостоятелни същества, някои разумни, много по-малки от клетка, други с големината на молекула… скоро развиха свои собствени цели на съществуване и принципи на действие. Наномашините, много под формата на вируси, нападнаха и преобразиха човечеството като ужасна чума. За Щастие и за човешката раса, и за расата на независимите интелекти, днес известна като Техноцентъра, основните носители на тази чума бяха в първите семенни кораби и други по-бавни от светлината колонистки кораби, изстреляни през годините точно преди човешкия Хеджир.

По това време първите елементи на онова, което щеше да се превърне в Човешката хегемония, и праелементите на Техноцентъра осъзнаха, че целта на еволюиращите нанотехнологични общности е самото унищожение на човечеството и създаването на нова раса от биологично изменени същества, контролирани от наномашините в хиляди далечни звездни системи. Хегемонията и Техноцентърът реагираха, като забраниха проучванията в областта на усъвършенстваната нанотехнология и обявиха война на нанотехнологичните колонии в семенните кораби — групите познати днес като прокудените.

Но тази война беше засенчена от други събития.

Елементи на възникващия Техноцентър, които се обявяваха за съюз с нанотехнологичните вселени — а те далеч не бяха малобройна фракция, — откриха нещо, което ужаси всички елементи на Техноцентъра.

Както знаете, първите ни проучвания в областта на физиката на хокинговия двигател и комуникациите със скорост, по-висока от тази на светлината, доведоха до откриването на пространството на Планк, което някои нарекоха Празнотата, Която Обвързва. В резултат от трупащите се познания за тази обединяваща субструктура на вселената ние създадохме векторните комуникации, както и усъвършенствания хокингов двигател, телепортаторите, свързващи Мрежата на световете, планетарните инфосфери, превърнали се в мегасфери от. насочвана от Техноцентъра информация, съвременния мигновен гидеонов двигател и дори антиентропийните балони в тази вселена — онова, в което смятаме, че ще се превърнат хиперионските Гробници на времето.

Но тези дарове за човечеството имаха своята цена. Вярно е, че някои крайни фракции в Техноцентъра използваха телепорталите като начин за проникване в човешките мозъци, за да създадат неврални мрежи за собствените си цели. Това беше съвсем безвредно… невралните мрежи бяха създадени в невремето и непространството на телепортаторното планково пространство и хората никога не биха научили за експериментите, ако преди четири века други елементи на Техноцентъра не бяха разкрили този факт на първия киборг на личността на Джон Кийтс — но аз съм съгласен с тези хора и елементи на Техноцентъра, които смятат този акт за неетичен, за нарушение на човешките права.

Ала тези първи експерименти с неврални мрежи разкиха един удивителен факт. Във вселената има и други Центрове… навярно дори в родната ни галактика. Откриването на този факт доведе до гражданска война в нашия Техноцентър, която продължава да бушува. Някои елементи — не само Променливите — решиха, че е време да сложат край на биологичния експеримент, който представляваше човешката раса. Бяха разработени планове за „случайно“ изпускане на киевската черна дупка от ’08 година в центъра на Старата Земя, преди хокинговите двигатели да позволят на човечеството да я напусне. Други елементи на Техноцентъра забавиха осъществяването на тези планове, докато на човешката раса не бяха дадени механизмите за масово емигриране.

Накрая не победи нито една от крайните фракции… Старата Земя не беше унищожена. Тя беше отвлечена — по начин, който нашият Техноцентър до ден днешен не е в състояние да разбере — от един или повече от тези извънземни Абсолютни интелекти.