Димитър Талев - Илинден

Райко Кутрев и друг път не бе успявал да задържи първата дума, която идваше на езика му. Това беше поради младостта му, но и поради нрава му, поради склонността му да бъде винаги прям, отворен пред другите. След това първо и неволно сблъскване с Панту той беше дружелюбен към него, може би защото усети, че го бе засегнал. Но заедно с това Райко почувствува, макар доста отдалеко и смътно, че в Кътърката има нещо, което го отблъсква. Все пак, когато узна, че Кътърката е братовчед на неговата девойка, той потисна в себе си тая смътна неприязън и даде още повече воля на своето дружелюбие. Сега изеднаж всичко се размъти. Той забеляза сега голямата прилика между Кътърката и Марето и това му беше неприятно. Ала имаше и нещо друго, много по-важно: Кътърката бе извършил предателство или почти предателство. Говорил бе за неговата скрита дейност, а това се отнасяше до тайната на Организацията. Кътърката също бе се клел да пази тая тайна. Наистина, той е говорил на Марето, но може да се разприказва и другаде. Тая вечер, след като свършиха с четенето, учителят каза:

— Ние всички тук сме се клели да пазим в тайна каквото се говори и се върши между нас. Какво ще излезе от нашата работа, ако тръгнем да разправяме що говорим, що мислим. А ще дойде време и между нас ще стават големи работи. Това е най-малкото нещо, което се иска от нас — да си държим езика.

Стефо Церски, който беше строг и нетърпелив човек, не го изслуша докрай:

— Кажи направо, даскале: кой говорил и какво говорил. Да го знайме. Такъв нема никаква работа с нас. На такъв — прът по задника, — докато е време.

Райко Кутрев цял се изчерви, пъстрите му очи потъмняха и той втренчи в Церски остър, гневен поглед, но колкото се гневеше на дърводелеца, който предизвика в него такова видимо смущение, още повече се гневеше на себе си, че бе показал слабост. Той рече бързо:

— Име нема да кажа. Не е нужно. Това се случва за пръв път и може да е от глупост. Но ти, Стефо, каза: който от нас не може да пази тайна, ще получи не само прът, а може и главата му да падне. Вие знаете какво е казано в нашата клетва за организационната тайна. — Като забеляза, че Стефо се готвеше да му възрази, той махна с ръка: — Стига толкова. Каза се вече всичко.

Стефо Церски не искаше да се подчини. Той скочи, какъвто беше доста едър, прав, с дълги здрави нозе, и рече остро:

— Не, даскале… Ти искаш тъй да мине, но в нашата работа строгост е нужна.

— А ти искаш направо през очите. Не бой се: аз ще направя каквото е нужно.

— Стефо — обади се със сговорчива усмивка другият десетник, Богдан Кочанов, — ти немой толкова строго, ние сички сме още аджамии 15 15 Аджамия — неопитен, лекомислен. в тая наша работа. И с тебе може да се случи да се изтървеш.

Стефо Церски пак искаше да възрази нещо, но се чуха гласове от всички страни:

— Стига, стига… Той, даскалът, знай…

Мълчеше само Панту Кътърката и следеше с поглед кой ще заговори. Райко Кутрев на няколко пъти срещна погледа му — синкав, студен, дебнещ.

Разговорът продължи. Доколкото събраните тук засягаха организационната работа, то беше повече около паричните вноски или около оръжието — кой колко е внесъл, колко има да се внася, кой какъв револвер си е купил или щял да си купи, а десетникът Богдан Кочанов, който изглеждаше тих, разумен, сдържан човек, дълго убеждаваше другарите си, че една не много голяма челичена и добре наострена кама е по-сигурно оръжие от револвера. Някак чудно изглеждаше, че тъкмо такъв смирен, приветливо усмихнат човек говореше с увлечение за оръжие и още повече когато неочаквано измъкна от пояса си една кама и започна да показва как може най-сигурно и най-лесно да се погуби човек. Тия млади люде често избухваха и в дружен весел смях — не само за оръжие приказваха те. От време на време пък ту един, ту друг ще се докосне до нещо, което караше всички да се умълчат, да се заслушат, да се развълнуват; ще спомене някой за турски злодейства и насилия, ще изрече друг думи за волност и правда, ще преминат пред погледите им някакви далечни, неясни видения, ще премине през сърцата им трепет на още по-неясен копнеж. Затова бяха тия срещи толкова чести, а другаде някъде из града ставаха и други такива срещи или щяха да станат на другата нощ. Най-сетне младите мъже започнаха да се разотиват — по един, по двама и все по затънтените улици, да не ги срещнат нощните девриета без фенер, а често с револвер или кама в пояса. Ето и затова бяха още по-желани тия другарски срещи, че бяха тайнствени и свързани с опасност.