Димитър Талев - Илинден

— Бомби… — прошепна младият учител Ицо с широко отворени очи и сякаш се боеше да не го чуе някой отвън.

Делчев взе едната от бомбите, подхвърли я в ръката си:

— Те са празни повечето. Тук ще ги пълним. Големи поразии правят. Добро оръжие. Празни са и тия тук… Сега се протегнаха към него ръце от всички страни, всеки да вземе в ръката си страшното оръжие. Това бяха първите бомби в Щип.

За Вътрешната революционна организация се шепнеше от ухо на ухо като за опасна, страшна тайна. Дори и в съзнанието на тия, които бяха в ръководството й по градове и села, които познаваха всичките й тайни, тя израстваше все повече като загадъчна сила, по-голяма от всяка друга човешка сила — чувствуваше се като обща сила на всички братя по участ, на целия поробен народ. С нея всеки се чувствуваше стократно по-силен. Тя освобождаваше сърцата от вечния робски страх, тя и нейната страшна тайна, пък дори само името й.

Сега отеднаж се за шушука за бомбите. Железни топки били, колкото човешки юмрук, колкото любеничка, колкото човешка глава… Пълни с най-силен барут, с фитил. Запалиш фитила и я хвърлиш; или пък я оставиш някъде и отминеш… Сто души може да избие, цял табур 16 16 Табур — дружина. аскер може да избие, може да събори цяла къща, цял град. В новото оръжие поробените виждаха силата и тайната на Организацията.

За това ново оръжие в ръцете на гяурите дочуха и турците. Знаеха те, чували бяха вече и за тайната гяурска организация. Турските управници по Македония дигаха презрително рамена:

— Празни приказки. Гяурски сънища.

А някой ага, набучил в пояса си по два револвера и по две ками, ще ритне с нога отзад някой гяурин насред чаршията: — Ха бре, комита! Ха бре, бомбаджи!…

Поруганият гяурин залита от удара, пипа се отзад, а други агалари наоколо му се присмиват:

— Изваждай бомбата бре! Що чакаш… Виж, отзад ще я извади пезевенгинът.

Гоце Делчев долови всички шушукалия, всички гласове и приказки около бомбите и барута им. Една вечер той повика десетника Спиро, но не в жилището си, а в една от крайните къщурки на Щип. Той сложи пред десетника две тежки торби:

— Виж какво има вътре, Спиро.

Десетникът беше смел мъж и какво не би сторил той, къде ли не би посегнал, щом това иска Гоце. Той се наведе бързо, развърза едната торба, надникна вътре — ех, нищо: някакви пакети бяха наслагани в торбата. Дигна той един от пакетите, позавъртя го в ръката си — тежичък и като че ли някак влажен. Наведе се отново, развърза и друга торба, надникна. И се изправи с побледняло лице, с големи, уплашени очи, но… току се усмихна и прошепна с разтреперани устни:

— Бо-бомби, господин Гоце…

В страха си той се радваше. Чувал бе и той за бомбите, а ето сега цяла торба бомби пред него. Делчев каза:

— Ти се уплаши от тех, а те не са нищо сега. Кухи железни топки. По-страшно е това в другата торба. Динамит. Най-силен барут. Но нема нищо по-страшно и по-силно от човешката ръка. Тя ще напълни бомбата с динамит, тя ще я запали. А това — що: железо. С пакетите да се внимава повече. Тия две торби, Спиро, ще занесеш в Скопие.

— Аз ли… — почукна с ръка Спиро гърдите си, а в очите му още не беше се избистрила мътилката на страха. Но той побърза да добави: — Добре, господин Гоце, ще ги занеса. Аз ще ги занеса чак в Скопие.

Делчев продължи и говореше спокойно с мекия си плътен глас, като че ли се отнасяше за най-обикновена работа:

— Тая вечер, докато не са излезли още девриетата, ще занесеш двете торби у нас. — Десетникът кимаше усърдно с глава едва ли не на всяка дума на Делчев, който продължаваше да нарежда; — Ти нали имаш стара майчица? Имаш и сестра, омъжена в Скопие, нали?

— Имам… имам сестра в Скопие.

— Тия дни ще заведеш майка си там. Стар човек е тя, ще си носи повече дрехи — постилки, завивки.

И времето е още хладно. Ще направиш две денкчета, ама — тъй: да се вижда, че са дрехи. А вътре ще завиеш добре тия две торби. Ще ти дам и писмо за Скопие. Ще ти дам и пари за път, сиромах си ти. Хайде, Спиро. Дигай торбите и право в къщи.

На втория ден след тая среща Спиро замина с майка си с два вързопа. В Скопие той предаде писмо на директора на гимназията Христо Матов, а още същата вечер двама младежи дойдоха в къщата на сестра му и взеха торбите с бомбите и динамита. Десетникът се чудеше и се радваше на тая опасна работа, която се свърши така бързо и точно.

През следващите дни Делчев изпрати по няколко бомби и пакети динамит във Велес, в Струмица, в Кавадарци, в Кратово, в Кочани, в Радовиш; от Скопйе бяха препратени бомби и в Тетово, в Куманово.