Димитър Талев - Илинден

Като видя Бабин турците в долината, поведе и той другарите си към селската гора. Тръгна да търси разпилелите се въстаници, но другарите му, щом навлязоха в гората, започнаха да изостават и един по един се прибираха при семействата, като скриваха преди това оръжието. Бабин остана сам, но и той скри най-сетне оръжието си в една хралупа и се прибра при своето семейство.

Селото беше изоставено в ръцете на аскера. Още докато се стичаше в долината, отделения от аскера запъплиха нагоре към изоставените къщи, а два взвода се отправиха по стръмната пътека към високата площадка. Турците бяха забелязали селската чета, преди да се оттегли, и очакваха горе някакъв отпор. На площадката ги посрещнаха с яростен лай само двете кучета, които Дона бе отвързала, преди да тръгне за гората. Запукаха пушки и едното от кучетата веднага бе убито, а другото се повлече с пречупен гръбнак, с жален вой — скри се някъде и замлъкна. Мнозина от турците навлязоха в къщата на Даме Скорнев, разтършуваха по всички ъгли, задигнаха кой каквото можа от покъщнината, подгониха кокошките, отвориха обора и подкараха козите, мулето и двете кончета, сетне запалиха и къщата, и обора. В същото време други турци бяха навлезли в църквата, чупеха иконите, грабеха каквото им се виждаше ценно, след това навлязоха в училището. Запалиха също и църквата, и училището, но огънят скоро загасна — нямаше какво да гори в двете каменни сгради. Като напуснаха турците площадката, загасна огънят и в къщата на Скорневци, но оборът изгоря до основи.

Аскерът разграби и опожари и другите къщи из селото, водениците в долината, останаха незасегнати само някои от по-отдалечените дворища и кошари. Високи стълбове чад се издигаха из планината, забулваха за минутка пламтящото лятно слънце, сякаш да го загасят, но бързо се разнасяха по избелялото небе. По кривите селски улички и пътеки ходеха натоварени с покъщнина аскерлии, час по час ще се чуе изстрел по някое подплашено добиче, по някоя кокошка или по селските кучета, които лаеха прегракнало и отдалеч по нашествениците. Докато аскерът ограбваше и палеше селото, група офицери бяха насядали на една поляна под гъста сянка и със свойствената турска почтителност се съвещаваха как да обградят и претърсят гората.

Турците, които навлязоха в Рожден, макар да бяха към хиляда души, не се решаваха да прегазят старата рожденска гора. Те останаха тук през деня, останаха и да нощуват в Рожден. Очакваха да пристигне и друг аскер откъм Дебрища, та с още по-големи сили да минат през гората, която криеше може би големи опасности.

А в гората бяха избягалите от селото рожденци, също и ония дебрищани, които бяха избягали в Рожден; доколкото имаше тук въстаници, прибрали се при семействата си, те бяха изпокрили оръжието си и сега стояха в гората без оръжие. Довела бе Дона всички тия бежанци на поляната около извора, дето предната година Велко бичи трупи, та и сега се виждаха наоколо следи от неговата работа тогава. Здрава беше още и колибата и всички очакваха, че там ще се настани Дона с детето си, но тя нареди да се настанят вътре най-напред две бременни невести, които очакваха да дойде часът им, а тя се прибра до входа. Някои от мъжете приправиха набързо тук-там и други колибки и навеси, прибраха там своите си люде. Имаше и двама болни старци — направиха и за тях навес, постлаха им мека трева и шума. Само огън никой не смееше да запали, за да не издаде скривалището в гората.

Като се понастаниха така рожденци и дебрищани и всяка челяд си намери сгодно място, поуталожи се и страхът им, макар да знаеха, че турци ходеха по селото и край гората.

— Да си жива, учителке, че ни доведе тука — повториха мнозина тая благословия и си приказваха жените помежду си с плаха надежда: — Нема да влезат поганците в гората. Нема да се решат. Нема да ни усетят, нема да ни намерят. Дано господ да ни запази под своя покров…

И поглеждаха те към небето през вършините на дървесата, оглеждаха дебелите дънери наоколо, гъстите сенки на гората.

— Добре, че е лето…

— Ами нели затова се почна посред лето, да може човек и под открито небе и секак…

— По-тихо, люде! Не говорете с висок глас, ще ни чуят…

Най-голяма оставаше грижата за младите невести и моми. Някои от тях се бяха забулили като кадъни, за да не се познават, че са млади, други бяха облекли съвсем износени руби и бяха зацапали лицата си — да се загрозят…

— Учителке… и ти, щерко, позакрий се — загрижиха се някои от старите жени.