Димитър Талев - Илинден

Въстаниците се пръснаха във верига от двете страни на пътя, по скалите в тясното устие между чуките вляво и вдясно. Зад тях се откриваше широкият гръб на Дълги рид и нататък все още се движеха техни другари — едни по пътя за Рожден, а повечето по пътя, който се отклоняваше вдясно, към други, по-далечни села из Железник. А турците вече наближаваха подножието на Дълги рид. Те бяха забелязали отдалеко спрелите се въстаници и щом стигнаха подножието на рида — пръснаха се и те във верига. Мнозина от въстаниците тук бяха стари, опитни бойци, та нямаше нужда от поуки и команди, но като се насочи срещу тях аскерът и пак толкова многоброен — скочи отеднаж Гьоре Павлев иззад своя камък и викна:

— Хей, люде! Клетва сме дали да мрем!

Тъкмо изрече той тия думи, някъде отдолу пукна маузер, късо изпищя куршумът и Гьоре Павлев падна, като че ли го блъсна някой. Притичаха към него неколцина от четниците му — войводата беше мъртъв.

Въстаниците откриха бърза стрелба. Турците, колкото и да бяха много, спряха настъплението си и бързо, блъскайки се един в друг, налягаха кой де свари по каменистата стръмнина. След първото избухване на стрелбата тя неусетно поутихна и се чуваха само отделни изстрели от двете страни. Дебнеха се и двата врага: въстаниците, за да не изпущат напразно ни един куршум, а турците се готвеха за пристъп.

Пладне току-що бе минало. Скалите бяха нагорещени от слънцето, а от небето продължаваше да се излива огън. Не се виждаше наблизу ни едно дръвче, ни някаква сенчица — само сиви, мъхести скали, засъхнали тръне и тук-там прегоряла трева. Някой от въстаниците каза хрипливо:

— Тука за вода ще изпукаме…

Реката беше далеко оттука — правеше широк завой зад една от чуките и вода можеше да се намери чак в долината при Рожден, на повече от половин час път през Дълги рид и Трите буки.

Вдясно от Велко Скорнев бяха се настанили между скалите четниците му Тома Нерезов и Софрони Шибаков — и двамата рожденци. Вляво от Велко бе залегнал между два камъка Китан Щъркот — не беше лесно за него да си намери сгодно място, какъвто беше дълъг и чепат. Между двата камъка той бе подпрял пръта на знамето — не искаше, види се, да се раздели с него. Погледна нататък Велко между два свои изстрела и видя как Щъркот ближеше един камък; той бе го изкъртил и го ближеше откъм влажната му страна от жажда. Велко нищо не му каза. И неговият език бе надебелял и пълнеше устата му горещ и лепкав.

Турците отдолу наново се раздвижиха. Те бяха твърде много и тридесетте въстанически пушки не можеха да ги задържат дълго на едно място. Като се прикриваха зад пръснатите по нанадолнището камъни, те запълзяха нагоре. Стрелбата на въстаниците се засили. Изтрещя и търкулната надолу бомба. Настъплението на аскера се поколеба за няколко мига, сетне пак продължи. Между скалите и камънаците изоставаха улучени войници, ала много и много повече бяха тия, които продължаваха да пълзят, да се катерят нагоре. Велко сложи последната пачка в манлихерата си; имаше седем патрона и в нагана си.

Не, той няма да се помръдне оттук! Няма да пусне турците…

Той стреляше бавно и мисълта му беше насочена там — да не изпусне напразно нито един куршум.

А турците бяха вече съвсем близу — на няколко стъпки и току се дигнаха насреща като стена. Велко се изправи на колене, изстреля в гъстата турска маса седемте патрона на револвера си и го захвърли. Сетне скочи и се втурна срещу аскера с натъкнат нож на пушката си. Насочиха се към него от всички страни турски щикове. Така загина Велко Скорнев.

Аскерът прегази и тая въстаническа позиция. След късата битка бяха се спасили само петима от въстаниците и сега бягаха пръснати по широкия гръб на Дълги рид. Аскерът ги сподири с изстрели и те падаха един след друг. Падна край пътя за Рожден и Китан Щъркот. Повлякъл бе той със себе си и пръта на знамето, но го изпусна там, върху сухата земя. Успя да се отдалечи само Софрони Шибаков, ала и той беше ранен, та побърза да се скрие в едно долище встрани от пътя, боеше се да не го настигнат турците накъм Рожден.

След сражението на Дълги рид настъпващите турци се насочиха по пътя за Рожден. Те се спуснаха по Три буки в безредие, надигнали пушките си кому както бе по-сгодно. Вървяха на гъста тълпа, та преливаха от двете страни на пътя и бързо изпълниха долината при селските воденици. Бяха уморени след днешните сражения и вървяха мълчаливо, рядко ще се чуе глас сред глухия тропот на стъпките им и подрънкването на оръжието.