Димитър Талев - Илинден

— Аз съм Гьоре Павлев.

Турчинът започна предпазливо да подига ръка към дръжката на револвера в силяхлъка си. Войводата го изпревари. И като падна турчинът, пронизан от два куршума, Гьоре Павлев ритна ядно волската му жила.

Такива предупреждения Павлев изпращаше до всички зли турци из полските села — до поляци, кехаи, чифликсайбии. Някои от тях се стъписваха поне за някое време, но повечето ругаеха дръзкия гяурин и му се заканваха. Той обърна цялата си дейност з лов на турски изедници и на предпазни маневрирания из района. Уби още двама кехаи, запали две чифлишки кули, а уби и един селянин, който се бе опитал да предаде четата. Иначе всички селяни бързаха да му помагат ту като наблюдатели, ту като куриери и нямаше разлика кой е организиран и кой не е още организиран. Така той знаеше какво върши всеки турчин по селата, къде се намира — затворен в кулата или на път, или пък безчинствува из селото — и падаше като светкавица с четата си винаги навреме и на място. Понякога по Цели седмици не се вестяваше в някой край на полето, Докато ловът излезе от бърлогата, сетне внезапно ще Довтаса с другарите си точно на това място. Властта не предприемаше нищо против четата — каймакаминът се боеше да не се чуе в Битоля, че в неговата околия пак се е появила чета, а миралаят смяташе, че не е негова работа да гони комитите, щом никой не е поискал това от него. Опитаха се да си помогнат сами агите от полските чифлици, събираха се на групи и ходеха по селата да търсят Гьорета Павлев. Кой ще им каже къде е Гьоре Павлев! Той им устрои на няколко пъти засади, уби още двама от тях и преследвачите му спряха своите походи.

Селяните се плашеха от смелостта на Гьоре Павлев, но и се радваха на своя закрилник. Недоволен беше от него Никола Нешев — той искаше всичко да се върши с негово знание, но още не се решаваше да влезе в разпра с новия полски войвода, мъчеше го съвестта, че той бе станал някак причина за избиването на четата в Криводол. А славата на Гьоре Павлев растеше и в града, чуваше се името му във всеки разгозор и го споменаваха с познатите юнашки думи: „Куршум н го лови, сабя не го сече.“ Всичко това продължи близо два месеца време. Не можеше да се преструва повече каймакаминът на глух и сляп ни пред своите, ни пред гяурите и сам отиде при миралая в казармата. Излязоха из полето две потери: аскер с един мюлязим и друга една група от петдесетина заптиета и башибозук. Тогава и Нешев показа недоволството си:

— Ето докъде докара Гьоре Павлев работата! Сега ще го смажат и дете в майка ще проплаче по селата.

Още преди това се говореше, а се спомена и в някои нареждания на Централния комитет на Организацията и на окръжния комитет, че в четите рядко се срещат по-учени и по-отворени люде за проповед и организация и че всяка чета трябва да има поне един по-просветен човек, които да прочете и да отговори на някое писмо на комитетите, на някое нареждане. Излязоха тогава с четите по разни места някои учители, а други ходеха с четите за по-късо време, докато обиколят по един-два пъти района на четата, за да проповядват м да поучават според народното дело и четниците, и простия народ по селата, започна и Никола Нешев, от тая нужда за четите. Той събра другарите си от комитета и започна, както често му беше обичай, от средата:

— Да не мисли некой, че е по-лесно да се работи тук, под носа на турците, а е по-мъчно с четите! Там животът е по-несгоден? кога ял, кога неял, и дъжд ще те удари, и студ, но тук Етхем ефенди всеки миг може да те улови за шията. Ето Гьоре Павлев, добър войвода, но прекали от простотия. Нема до него един по-свестен човек да го възпира, да го пази от лудости. Поне за некое време, колкото може, да го поучи некой, да го вразуми. Тръгнаха потери срещу него, а той сигурно и с тех ще кара по своему, докато го разбият.

Обадиха се двама души, че искат да влязат в четата на Гьоре Павлев за някое време: Борис Глаушев и Любен Рисков. Обущарят каза:

— Човек требва да бъде последователен и твърд в своите убеждения. Независимо от това, къде е по-лесно и къде по-трудно, щом се явява такава нужда, аз съм готов да оставя за известно време дюкяна си и да ида с Гьоре Павлев.

— Да учиш селяните на социализъм, а? — не пропусна да го клъвне неговият непримирим противник Илия Роглев.

— И така да е, Илия Роглев! Но бъди сигурен, че когато и да е, и селяните ще разберат що е социализъм. Заявявам открито: ако реши комитетът, готов съм да влеза в полската чета.

Но комитетът не реши за него, а за Борис Глаушев. Борис също изказа готовност да отиде в четата и комитетът прие за него. Само това забеляза Иоан Сърчар: