Тери Пратчет - Цветът на магията

— Усмихнете се! — изръмжа Ринсуинд. Нещо в кутията забръмча.

— Точна така!

Високо горе над Диска се виеше вторият албатрос; толкова високо, че малките му оранжеви очички на практика обхващаха целия свят и огромното, бляскаво, опасващо го Кръгло Море. За единия му крак беше завързана жълта капсула със съобщение. Далече долу, невидима през облаците, птицата, която бе донесла първото послание до Патриция на Анкх-Морпорк, спокойно летеше обратно към вкъщи.

Ринсуинд гледаше с удивление миниатюрния стъклен квадрат. Това беше той, без никакво съмнение — една мъничка фигурка, в прекрасно съчетание на цветовете, изправена пред група стражи с физиономии, замръзнали в ужасени усмивки. Когато протегнаха глави иззад рамото му, за да видят по-добре, от мъжете наоколо се изтръгна безмълвна уплашена въздишка.

Ухилен, Двуцветко извади шепа дребни монети, които Ринсуинд вече знаеше, че са четвърт-рину. Той смигна на магьосника.

— Имах подобни проблеми при престоя ми на Кафявите Острови — каза той. — Там помислиха, че иконографът краде и част от душата на този, когото снима. Смешно, нали?

— М-м-да — отговори Ринсуинд, а след това, тъй като някакси това не стигаше, за да поддържа своята част от разговора, добави: — Макар че, струва ми се, това не прилича много на мен.

— Много лесно се работи с него — каза Двуцветко, без да обърне никакво внимание на думите му. — Виж, единственото, което трябва да направиш, е да натиснеш копчето. Останалото е работа на иконографа. А сега аз ще застана ей там, до Хран, а ти ще направиш снимката.

Монетите укротиха тревогата на стражите така, както това може да направи само златото, а само 30 секунди по-късно Ринсиуинд с изненада установи, че държи в ръцете си малък стъклен портрет на Двуцветко, стиснал огромен, назъбен нож и с такава усмивка, сякаш са се сбъднали всичките му мечти.

Обядваха в малка гостилница близо до Месинговия Мост, а през това време Багажът се беше настанил под масата. Храната и виното, които далеч превъзхождаха обичайното меню, на което Ринсуинд беше свикнал, си казаха думата и му помогнаха да се поотпусне. Нещата ще се оправят, реши той. Малко изобретателност и повече съобразителност — това беше всичко, от което имаше нужда сега.

Двуцветко изглежда също се беше замислил. Забил съсредоточено поглед в чашата с вино, той попита:

— Предполагам, че сбиванията по кръчмите са нещо съвсем естествено тук, нали?

— Ами, кажи-речи, да.

— И сигурно обзавеждането и мебелите се повреждат?

— Обзав… ? А, ясно. Искаш да кажеш, столовете и там, всичко останало. Да, сигурно.

— И това сигурно създава големи проблеми на кръчмарите?

— Ами, честно казано, никога не съм се замислял. Предполагам, че е един от рисковете на професията. Двуцветко го погледна замислено.

— Може би бих могъл да помогна. Рисковете са ми работата. А-а-а, това ядене не е ли малко тлъсто?

— Нали каза, че искаш да опиташ типична Морпоркска храна — отвърна Ринсуинд. — Та какво казваш за рисковете?

— О! Аз знам всичко за тях. Такава ми е работата.

— И на мен ми се стори, че казваш точно това. Но и първия път не можах да повярвам.

— О, аз не поемам рискове. Горе-долу най-вълнуващото нещо, което ми се е случвало някога, беше, че веднъж съборих мастилницата. Аз преценявам рисковете. Ден след ден. Знаеш ли какви са шансовете срещу това да не се запали някоя къща в района на „Червения Триъгълник“ на Бес Паларджик? Петстотин тридесет и осем към едно. Изчислих го! — добави той с нотка на гордост в гласа.

— Какво… — Ринсуинд се опита да сподави оригването си. — защо? ’звинявай. — Наля си още малко вино.

— Защото… — Двуцветко млъкна. — Не мога да го кажа на Троб. Струва ми се, че биТробците нямат дума за това. На моя език ние го наричаме… — и той произнесе цял куп неразбираеми чужди думи.

— „За-страх-уловка“ — повтори Ринсуинд. — Каква смешна дума. К’во значи?

— Ами, да речем, че ти имаш кораб, натоварен с, например, златни кюлчета. Той би могъл да налети на буря или да го откраднат пирати. Ти не искаш това да ми се случи, така че си изкарваш „За-страх-уловка-с-полица“. Аз пресмятам шансовете товарът да не се изгуби, като се базирам на прогнозата за времето и събраните сведения за пирати за последните двайсет години, после прибавям нещо, след това ти ми плащащ нещо въз основа на тези изчисления…

— …и нещото… — Ринсуинд тържествено размаха пръст.

— …и после, ако товарът се изгуби, аз ти възстановявам парите.