Клифърд Саймък - Градът

Поизчака дишането му да се успокои и проговори едва след две изпъхтявания.

— Запознайте се с моя приятел Хенри Адамс.

— Адамс? — възкликна кметът.

— Точно така — потвърди Гремп. — Дядо му едно време живееше тук. На двадесет и седма улица.

— А — каза кметът изненадано, сякаш някой го бе ударил с тухла. — Имаш предвид Ф. Дж. Адамс.

— Точно него имам предвид — потвърди Гремп. — Участвувахме заедно във войната. Цели нощи ме е държал буден, като ми разказваше за момчето си.

Картър кимна в посока на Адамс.

— В качеството си на кмет на този град — започна, като се опитваше да си възвърне поне част от достойнството си — радвам се да ви посрещна в…

— Не бих казал, че посрещането е особено дружелюбно — прекъсна го Адамс. — Доколкото разбрах, започнали сте да изгаряте имуществото ми.

— Вашето имущество? — кметът насмалко не се задави. Отправи недоверчив хрглед към снопа листове, размахвани от Адамс.

В разговара се включи Гремп.

— Да, неговото имущество. — Току-що го купи. Идваме направо от касата. Адамс си погаси всички просрочени данъци, заедно с глобите и всички останали неща, които вие, крадците в рамките на закона, сте измислили, за да видите сметката на къщите.

— Обаче… Обаче… — на кмета не му достигаха нито думи, нито дъх. — Обаче едва ли ги е купил всичките. Навярно е откупил само къщата на стария Адамс.

— Всичките, всичките — заяви тържествено Гремп.

— А сега любезно Ви моля да наредите на Вашите хора да престанат да унищожават имуществото ми — каза Адамс.

Картър се наведе над бюрото и ръката му започна да търси копчето на предавателя. Пръстите му не му се подчиняваха.

— Максуел! — изкрещя. — Максуел! Максуел!

— Какво искате? — изкрещя в отговор Максуел.

— Спрете палежите — изкрещя Картър. — Започвайте да гасите огъня. Извикайте пожарната команда. Направете всичко необходимо, за да спрете пожара.

— Ами това трябваше да го изясните по-рано — каза Максуел.

— Ти прави каквото ти казвам — развика се кметът. — Гаси огньовете!

— Добре, добре, успокойте се. На момчетата това няма да им бъде приятно. Никак няма да им бъде приятно да разберат, че по тях са стреляли заради заповед, която вие после сте отменил.

Картър се отдръпна от радиостанцията.

— Позволете ми да ви уверя, господин Адамс, че стана голяма грешка.

— Вярно е — съгласи се Адамс. — Много голяма грешка, кмете. Най-голямата грешка, която сте направил през живота си.

За миг двамата замълчаха и просто се гледаха.

— Още утре ще отправя молба към съда да се разпусне градската управа — продължи Адамс. — Доколкото разбирам, имам пълно право на това в качеството си на собственик на по-голямата част от земята, включена в чертите на града, както по размери, така и по стойност.

Онемелият кмет все пак намери сили да проговори.

— На какво основание? — попита.

— На основание на това, че такава управа вече не е необходима — каза Адамс. — Не вярвам да ми бъде трудно да обясня на съда основателността на иска ми.

— Обаче… Обаче, това означава, че…

— Позна, кмете — обади се Гремп. — Означава, че ще останеш без работа.

— Парк — каза Гремп и махна с ръка в посока към дивата растителност, покриваща някогашната жилищна част на града. — Парк, за да могат хората да си припомнят как са живяли прадедите им.

Тримата бяха застанали на Хълма на кулата. Зад гърба им имаше ръждясала водна кула, чиито здрави стоманени крака бяха потънали във висока до кръста трева.

— Не точно парк — обясни Хенри Адамс. — По-скоро мемориал. Мемориал за една ера на човешко съжителство, което след сто години ще бъде забравено. Съхраняване на образци на различни видове строителство, разгърнало се в определена обстановка, за да удовлетвори индивидуалния вкус на всеки отделен човек. Без да се робува на различни архитектурни концепции и с цел да се постигне по-добро качество на живота. След сто години хората, преминаващи покрай тези къщи, ще изпитват същото благоговение, с което днес влизаме в музей. Ще възприемат видяното като дело на една ранна епоха, като стъпало по пътя към един по-добър и по-пълноценен живот. Художници ще посветят живота си в изобразяване на тези стари къщи върху платната си. Авторите на исторически романи ще дойдат тук, за да усетят полъха на автентичността.

— Вие обаче казахте, че имате намерението да възстановите всички къщи, всички дворове и градини точно в някогашния им вид — каза Уебстър. — Това ще струва цяло състояние. А после ще е потребно още едно състояние за поддържането им.