Клифърд Саймък - Градът

Тук вече срещаме някои от високите нравствени и етически ценности, присъщи на Кучетата. Описана е и разбираема за едно Куче душевна борба, макар и естеството й да разкрива умствената и нравствена деградация на централния герой на преданието.

Появява се и един познат ни образ — роботът. В това предание за пръв път се споменава роботът Дженкинс, любимец на кученцата от хилядолетия. Според Тайг именно Дженкинс е истинският главен герой на легендата. В неговия образ той вижда продължение на влиянието на Човека след деня на неговото изчезване. Тайг възприема робота като механическо устройство, с чиято помощ човешкият разум е продължил да напътствува Кучетата дълго след като самият Човек е изчезнал.

Ние и днес притежаваме роботи — ценни и приятни малки устройства, съществуващи с една-единствена цел: да ни служат вместо ръце. От незапомнени години, ние — Кучетата, така взаимодействаме с роботите, че днес няма Куче, което да възприема своя робот като нещо отделно от собственото си същество.

Настойчивото твърдение на Тайг, че роботът е измислен от Човека, наследство, което нашата раса е получила от Човека, не се възприема от по-голямата част на останалите изследователи на легендата.

Баунс смята, че идеята, според която роботът е изобретен и дарен на Кучетата като средство, което да им помогне да развият собствената си култура, е нереална, даже само заради това, че лъха на непоправим романтизъм. Тази идея, твърди той, няма никакво реално покритие и трябва да се отхвърли априорно.

Днес не е възможно да се узнае как Кучетата са успели да създадат робот. Малцината учени, занимаващи се с изучаването на роботехниката, твърдят, че именно високоспециализираното предназначение на робота е довод в полза на тезата, че е бил измислен от Куче. Заявяват, че при такава функционална специализация е могъл да бъде изобретен единствено от расата, за чието обслужване е така великолепно пригоден. Единствено Куче би могло да се справи така добре с направата на такова сложно устройство, подчертават те.

Въпросът защо днес няма Куче, способно да създаде робот, е безсмислен. Днес няма Куче, способно да създаде робот, просто защото това не е необходимо, тъй като роботите сами се възпроизвеждат. Съвсем ясно е, че във времената, когато такава потребност е възникнала, едно Куче е създало робот. При това надарен със заложен в него стремеж да се самовъзпроизвежда чрез направата на себеподобни, което свидетелства за решаването на проблема по типично Кучешки начин.

В това предание е изложена за пръв път идея, срещана и в останалите, която открай време озадачава изследователите и повечето читатели. Идеята, че е възможно физически да се напусне нашия свят, да се излезе в пространството, да се прекоси и да се достигнат други светове. Тя е обект на доста изследвания, макар и да се възприема най-често като чиста фантазия, естествено присъща на всяка легенда. Повечето изследвания наведоха на мисълта, че подобно нещо е невъзможно. При съгласие с тази идея би трябвало да приемем, че звездите, които виждаме нощем, са гигантски светове, разположени на огромни разстояния от нашия. Естествено, на всички ни е добре известно, че звездите са обикновени светлини, окачени върху небосвода, като при това повечето от тях са разположени много близо до нас.

Може би най-добро обяснение на произхода на идеята за прекосяване на пространството и достигането на чужди светове дава Баунс. Според него тя е просто съчинена от древен разказвач вариация на приказката за вълшебните светове, известна на Кучетата от дълбока древност.

От оловното небе падаше ситен дъжд, който подобно на дим струеше през оголените клони на дърветата. Напояваше лехите, замъгляваше контурите на сградите и убиваше чувството за разстояние. Капчиците просветваха върху металните тела на смълчалите се роботи и посребряваха раменете на тримата човеци, склонили глави пред човека, облечен в черно. Той четеше нещо от книгата, която се опитваше да предпази с ръце.

„Защото аз съм Възкресението и Животът…“

Покритата с мъх ваяна фигура, извисяваща се над вратата на криптата, сякаш се бе устремила нагоре. Сякаш всяка фибра от тялото й копнееше да присегне и да докосне нещо, което никой не можеше да види. Устремът й датираше от много отдавна, още от деня, в който хора я бяха изваяли от гранит, за да украсят семейната гробница със символика, харесала се па първия Джон Дж. Уебстър в последните години от живота му.