Клифърд Саймък - Градът

— Имам твърде много пари — каза Адамс. — Прекалено много пари. Не забравяйте, че дядо ми и баща ми се обвързаха с атомната промишленост още от деня на появяването й.

— По-добър играч на карти от дядо ви не познавах — каза Гремп. — Имаше навикът да ме обира на карти всеки път, когато ни даваха заплатите.

— Едно време, когато човек е разполагал с твърде много пари, е могъл да ги използува за най-различни работи — каза Адамс. — За най-различни видове организирана благотворителност, например. Или за медицински изследвания или нещо от този род. Днес обаче организирана благотворителност не съществува. Няма достатъчно компании, които да я финансират. А пък откакто Световният комитет заработи, вече има достатъчно средства за всякаква изследователска дейност, и за медицина, и за какво ли не.

Когато реших да видя къщата на дядо си нямах такова намерение. Исках просто да я видя, и толкоз. Той много ми бе говорил за нея. И за дървото, което засадил в предния двор. И за розовите храсти, с които украсил задния.

Именно тогава го видях. Него, призрака-присмехулник. Бяха го изоставили. Бе означавал много за някого, но го бяха изоставили. Когато в оня ден бяхме застанали с Гремп пред къщата, изведнъж осъзнах, че най-доброто нещо, което мога да осигуря за идните поколения, е представата за живота, воден от техните прадеди.

Далеч, отвъд дърветата, към небето се издигна тънка ивица синкав дим.

— А с тях какво ще стане? — попита Уебстър.

— Скитниците могат да останат тук, ако желаят това — каза Адамс. — За тях ще има доста работа. Колкото до жилища, винаги ще има една-две къщи, в които ще могат да се настанят. Само едно нещо ме смущава. Не мога непрестанно да стоя тук. Трябва ми управител на проекта. Човек, готов да се занимава с него до края на живота си. Погледна към Уебстър.

— Хайде, Джони — каза Гремп.

Уебстър поклати глава.

— Бети отдавна се е настроила за живот в имение на село.

— Не си длъжен да живееш тук — каза Адамс. — Би могъл всеки ден да идваш на работа със самолет.

От подножието на хълма се разнесе нечий поздравителен рев.

— Това е Оле — извика Гремп.

Размаха бастун.

— Здрасти, Оле! Ела горе при нас!

Видяха как Оле се заизкачва по хълма и мълчаливо го изчакаха.

— Исках да говоря с теб, Джони — каза Оле. — Дойде ми на ум една идея. Появи ми се в главата точно когато се събудих посред нощ.

— Разкажи я — каза Уебстър.

Оле хвърли недоверчив поглед към Адамс.

— Спокойно можеш да говориш пред него — каза Уебстър. — Това е Хенри Адамс. Може би си спомняш дядо му, стария Ф. Дж.

— Спомням си, как да не си спомням — каза Оле. — Беше откачил на тема атомна енергия. Как се оправи в живота?

— Доста добре се оправи — отговори Адамс.

— Много се радвам — каза Оле. — Трябва да призная, че съм сгрешил. Все си мислех, че от него нищо няма да излезе. По цял ден си мечтаеше за нещо.

— Та каква ти е идеята? — попита Уебстър.

— Нали знаеш какво е ранчо за летовници? — попита Оле.

Уебстър кимна утвърдително.

— В ранчото за летовници едно време хората са ходели, за да се преструват на каубои — каза Оле. — Правило им кеф, защото и хабер си нямали какъв труд се крие зад едно ранчо и си мислели, че то е романтична работа. Яздиш кончета по цял ден и…

— Да не би да си решил да превърнеш фермата си в ранчо за летовници? — прекъсна го Уебстър.

— Не — отвърна Оле. — Не в ранчо за летовници. Може би във ферма за летовници. Днешните хора много-много не отбират от ферми, тъй като ферми кажи-речи не са останали. А от книгите не могат да разберат какво ще рече да падне слана и да попари тиквите или пък колко е хубаво…

Уебстър впери поглед в Оле.

— Правилно, Оле, ще дойдат — заяви. — Направо ще се надпреварват кой по-напред да си прекара почивката в една истинска ферма. Във ферма от едновремешните.

През храсталаците в подножието на хълма премина нещо блестящо, което тракаше, дрънчеше и скърцаше. Остриетата му блестяха на слънцето, а подобната му на кран ръка бе безпомощно провиснала.

— Това пък какво… — започна Адамс.

— Това е проклетата косачка! — извика радостно Гремп. — Открай време си знаех, че на тази пущина някой ден ще й се развалят една-две предавки и напълно ще откачи!

Макар и точно толкова неразбираемо, по всички останали критерии, второто предание ни се струва някак си по-лесно за възприемане от първото. Тук за пръв път читателят може да се създаде впечатлението, че е възможно това предание да се е появило около Кучешки лагерен огън. Нещо, което е немислимо за първото предание.