Клифърд Саймък - Градът

— Гремп?

— Да, Гремп, старецът, който живее при теб. Той ни нещо като главнокомандващ. Каза, че си спомня някои трикове от войната, за които полицията и хабер си няма. Изпрати няколко от момчетата до един от складовете на Легиона да вземат оттам артилерийско оръдие. Каза, че знае къде в музея има няколко снаряда за него. Каза, че трябва да го заредим, и след това да предупредим полицията, че я е направила нещо, я сме я гръмнали.

— Слушай, Леви, би ли ми направил една услуга?

— Разбира се, господин Уебстър.

— Качи се горе и поискай да те пуснат при господин Гейлър. На всяка цена го виж. Кажи му, че вече съм започнал работа.

— Ще му кажа, разбира се, а вие къде отивате?

— Отивам в градския съвет.

— Сигурен ли сте, че не искате да ви придружа?

— Сигурен съм — заяви Уебстър. — Сам ще се справя по-добре. Освен това, Леви…

— Да?

— Кажи на Гремп да не бърза да използва артилерия. Да не гърми, преди да е станало наложително. Ако обаче зее пак се наложи, да гледа да се цели по-точно.

— Кметът е зает — каза Реймънд Браун, секретар на кмета.

— Ти си мислиш, че е зает — каза Уебстър и се запъти към вратата на кабинета.

— Уебстър! Нямаш право да влизаш там! — изпищя Браун.

Скочи от стола си, бързо заобиколи бюрото и се втурна към Уебстър. Уебстър с размах го удари в гърдите, Браун падна върху бюрото, то се преобърна и Браун, изгубил равновесие, тупна върху пода.

Уебстър с рязко движение отвори вратата на кметския кабинет.

Кметът чевръсто свали крака от бюрото.

— Казах на Браун… — започна.

— Браун вече ми каза — прекъсна го Уебстър. — Какъв е проблемът, Картър? Да не би да те е страх Кинг да разбере, че съм бил тук? Да не се уплаши, че бих могъл да те заразя с добри идеи?

— Какво искаш? — попита сепнато Картър.

— Разбрах, че полицията ще подпалва къщите.

— Точно така — каза наперено кметът. — Те са заплаха за гражданството.

— За кое гражданство?

— Виж какво, Уебстър…

— Много добре знаеш, че вече не е останало никакво гражданство. Останали сте само вие, няколко калпави политици, които се мотаете тук, за да сте сигурни, че ще ви преизберат. Единствената ви грижа е да ви текат заплатите. Както е тръгнало, утре в града може да останете само вие и да си гласувате един за друг. Хората, които работят в складовете и магазините, та даже и тези, които вършат най-черната работа, отдавна не живеят в чертите на града. Бизнесмените отдавна го напуснаха. Офисите им все още са тук, но те живеят другаде.

— Това обаче все още е град — възрази кметът.

— Не съм дошъл да споря с теб по този въпрос — каза Уебстър. — Дошъл съм да се опитам да ти обясня, че ще направиш голяма грешка, ако запалиш тези къщи. Би трябвало да си разбрал, че те са домовете на хора, които си нямат друг дом. Хора, възприели този град като убежище и потърсили тук спасение. Така или иначе, носим отговорност за тях.

— Не носим никаква отговорност за тях! — изсъска кметът. — Ако не са извадили късмет, това си е техен проблем. Не сме ги канили тук. Не ги искаме тук. Тези хора с нищо не допринасят за града. Ще ми кажеш, че не им е провървяло. Ами аз ли съм им виновен? Ще ми кажеш, че не могат да си намерят работа. Аз пък ще ти кажа, че могат да си намерят работа, стига да я потърсят. Винаги е имало и ще има работа за вършене. Те обаче са си натъпкали главите с тези празни приказки за новия свят и са си въобразили, че някой друг е длъжен да им намери жилище, което да им хареса и работа, която да им допадне.

— Говориш като закоравял индивидуалист — каза Уебстър.

— Ако те слуша човек, ще рече, че всичко това е много забавно — изджавка кметът.

— Мисля, че е забавно — рече Уебстър. — Забавно и едновременно трагично е това, че и днес има хора, способни да разсъждават по този начин.

— Светът ще е много по-приятно място, ако в него има повечко закоравели индивидуалисти — каза троснато кметът. — Виж например как някои хора са преуспели…

— Себе си ли имаш предвид? — попита Уебстър.

— Ако щеш, и мен можеш да вземеш за пример — съгласи се Картър. — Винаги съм работил здравата. Винаги съм използвал всеки шанс. Винаги съм се стремял да гледам напред. Винаги…

— Искаш да кажеш, че винаги си лизал точно тези ботуши, които е трябвало и че винаги си стъпвал точно върху онези глави, които е трябвало — каза Уебстър. — Ти си блестящ образец точно на този род хора, от които днешният свят не се нуждае. Миришеш на мухъл и идеите ти са остарели. Ти си последният политик, Картър. Така, както аз бях последният секретар на Търговската камара. Само дето още не си го проумял. Аз вече го проумях и излязох от играта. Макар и това да ми струва доста, излязох от играта, защото не исках да изгубя себеуважение. Тази политика, дето я провеждаш, вече е мъртва. Мъртва е, Картър, защото всяко плямпало с голяма уста и остри лакти може да дойде на власт, като заложи на психологията на тълпата. Е, тази психология вече я няма. Не можеш да заложиш на психологията на тълпата, когато хората вече хич не ги е еня какво ще се случи с нещо, което вече е умряло, с една политическа система, сринала се под собствената си тежест.