Клифърд Саймък - Градът

— Добре, добре, ще си помисля — каза отчаяно Оле. — Трябва да си помисля.

След това прескочи оградата и се отправи към нивите. Марта, застанала до колата, го проследи с поглед. По прашната й буза се стече самотна сълза.

— Господин Тейлър ви очаква — каза момичето.

В гласа на Джон Дж. Уебстър пролича неувереност.

— Та аз досега не съм идвал тук. Нито пък съм го предупреждавал, че ще дойда.

— Господин Тейлър ви очаква — настоя момичето. Кимна в посока към вратата. Там имаше надпис:

— Но аз дойдох тук да търся работа — опита се да възрази Уебстър. — Не съм дошъл тук да ме пренагласят. Нали сте бюро по заетостта на Световния комитет?

— Така е — потвърди момичето. — Няма ли да влезете при господин Тейлър?

— Щом настоявате… — каза Уебстър.

Момичето включи интеркома.

— Господин Уебстър е вече тук, господин Тейлър.

— Поканете го да влезе — чу се глас.

Уебстър, като държеше шапката си в ръка, влезе в кабинета.

Човекът зад бюрото имаше бяла коса, но лицето му бе на младеж. Даде знак на Уебстър да седне.

— Вие търсите работа, нали? — каза.

— Да — отвърна Уебстър. — Обаче…

— Седнете, моля — каза Тейлър. — Ако сте се впечатлил от надписа на вратата, по-добре го забравете. Няма да се опитваме да ви пренагласяме.

— Не мога да си намеря работа — каза Уебстър. — От няколко седмици обикалям къде ли не, но никой не ме ще. Затова и дойдох тук.

— Не ви се е искало да идвате тук, така ли?

— Не ми се искаше. Признавам ви го съвсем откровено. Тази дума, „пренагласа“… Накратко, има звучене, което не ми е по сърце.

Тейлър се усмихна.

— Терминологията може и да е неудачна. Вие вероятно сте си помислил за едновремешните бюра за безработни. За службите, посещавани от хора, почти изгубили надежда да си намерят работа. Правителството всъщност е целяло да намери работа на тези хора, за да не станат бреме за обществото.

— И аз съм отчаян — призна си Уебстър, — но не съм се лишил от гордостта си, така че не ми се искаше да идвам тук. В края на краищата все пак дойдох, не ми остана друг изход. Виждате ли, оказа се, че съм извършил предателство спрямо…

— Искате да кажете, че сте изрекъл истината — прекъсна го Тейлър. — Изрекъл сте я, макар и заради това да сте изгубил работата си. Деловите среди, и то не само тук, но и в целия свят, все още не са готови за тази истина. Бизнесмените все още не искат да се освободят от мита за града като място за пласиране на стоки. Ще мине време, докато разберат, че градът не им е нужен. Че честността може да им помогне да се сдобият с много по-мащабен бизнес от този, който е в състояние да им предложи градът. Питам се, Уебстър, коя бе причината да постъпите така?

— Причината бе, че всичко ми омръзна. Омръзна ми да гледам как мъже се лутат със затворени очи. Омръзна ми да гледам как се правят непрестанни опити да се съживяват стари традиции, за които е ясно, че са мъртви. Омръзна ми да наблюдавам глупашкия ентусиазъм на Кинг във времена, когато няма място за никакъв ентусиазъм.

— Уебстър, как мислите, бихте ли могъл да участвувате в пренагласата на човешки същества?

Уебстър се ококори.

— Говоря сериозно — каза Тейлър. — Световният комитет се занимава с тази работа от години. Ненатрапчиво, разбира се. Много от хората, които са били обект на подобно въздействие, дори и не са разбрали това. След като от старата ООН бе създаден Световния комитет, в света настъпиха много промени и обичайният начин на живот на много хора бе нарушен. Внедряването на атомната енергия лиши стотици хиляди хора от работа. Всички тези хора трябваше да бъдат преквалифицирани и насочени към нови работни места, както в атомната промишленост, така и в други отрасли. Настъплението на хидропонното производство прогони фермерите от земите им. Тези фермери може би са нашият най-голям проблем, тъй като, ако оставим настрана специалните познания, свързани с отглеждането на селскостопански растения и животни, не умеят да правят нищо друго. А и повечето от тях нямат желание да усвояват други професии. В голямата си част бяха много огорчени и разгневени от това, че ги принудиха да се откажат от начина на живот, завещан им от техните прадеди. Индивидуалисти по природа, именно те предизвикаха най-сложните психологически проблеми, които трябва да намерят решение.

— Много от тях все още не знаят какво да правят — каза Уебстър. — Поне стотина, ако не и повече, живеят ден за ден и се заселват в изоставените къщи. Отвреме-навреме застрелват зайци и катерици, ловят риба, отглеждат зеленчуци или берат диви плодове. Понякога извършват и дребни кражби или просят по крайните квартали.