Клифърд Саймък - Градът

— Дали случайно нямате някоя и друга пара в себе си? — попита. — Почти съм свършил патроните, а вече наближава сезонът на зайците…

Уебстър бръкна в джоба на сакото си и извади оттам половин долар.

— Много мило от ваша страна, господин Уебстър — усмихна се Леви. — Наесен ще ви поканя на яхния от катерички.

Заселникът докосна шапката си с два пръста като поздрав и заслиза по стълбите. Слънчевите лъчи се отразяваха върху цевта на пушката му. Уебстър продължи да се изкачва.

Заседанието на градския съвет бе в разгара си, когато той влезе в залата.

До масата бе застанал началникът на полицията Джим Максуел и разговаряше с кмета Пол Картър.

— Не мислиш ли, че предложението ти за къщите е малко прибързано, Джим?

— Не — отговори началникът на полицията. — С изключение на двадесетина къщи, нито една от останалите не с обитавана от законния си собственик. Имам предвид първоначалния собственик. За тях отдавна не са плащани никакви данъци, така че са станали собственост на града. Само загрозяват и застрашават града. Нямат никаква стойност. Не струват нищо, даже като вторични суровини. Дървеният материал ли? Та нали отдавна не използваме дърво? Пластмасата е за предпочитане. Камъните ли? Вече употребяваме стомана вместо камък. В тези къщи няма нищо, което може да се продаде. Отгоре на това са станали свърталища на дребни престъпници и нежелателни елементи. Както са обрасли с растителност, жилищните квартали представляват съвършено убежище за всякакви престъпници. Извърши ли човек престъпление, запътва се направо към къщите и там вече е в пълна безопасност. И хиляда души да изпратя, няма как да го открият. Дори не заслужават да се харчат пари за разрушаването им. Даже и да не представляват заплаха, загрозяват обстановката. Трябва да им видим сметката колкото се може по-скоро и най-евтиният начин за това е да ги запалим. Разбира се ще бъдат взети необходимите предпазни мерки.

— А как стоят нещата от правна гледна точка? — попита кметът.

— Вече проверих. Човек има право да разруши собственото си имущество по какъвто начин намери за добре, стига да не застраши собствеността на другиго. Същият закон е валиден, предполагам, и за едно кметство.

Градският съветник Томас Грифин се изправи.

— С това бихме раздразнили много хора — заяви. — Бихме унищожили много стари домове. Хората все още изпитват някаква сантиментална привързаност към…

— Ако чак толкова им бяха домилели — прекъсна го началникът на полицията — защо престанаха да си плащат данъците и да се грижат за тях? Защо всички просто духнаха към селото и си изоставиха къщите? Най-добре попитайте за това Уебстър. Нека той ви разкаже успя ли да постигне нещо, когато се опита да събуди у хората някакъв интерес към къщите на техните деди.

— Вероятно имаш пред вид оня фарс със Седмицата на стария дом — каза Грифин. — Тя се провали. Има си хас да не се провали. Уебстър така се увлече в приказките, че хората се стреснаха. Е, като имаш манталитета на член на Търговската камара, подобно нещо няма как да не се получи.

— Няма какво да замесваш в тази история Търговската камара, Грифин — вметна сърдито съветникът Форест Кинг. — Това, че не ти провървя в бизнеса, не ти дава основания да…

Грифин не му обърна внимание.

— Дните на кьорфишеците свършиха, господа. Свършиха и няма да се върнат. Тези народни празници са нещо отдавна умряло и погребано. Времената, когато можеше да се организират дни на царевицата или дни на долара, да се измислят някакви фалшиви чествания, да се украсят улиците и да се докарат големи тълпи, настроени да си харчат парите, отминаха преди много години. Май само вие още не сте разбрали това. Такива удари навремето имаха успех, защото залагаха на психологията на тълпата и на гражданската лоялност. Не можеш да разчиташ на гражданската лоялност, когато градът умира. Не можеш да залагаш на психологията на тълпата, когато тълпа не е останала. Когато всеки човек или почти всеки човек може да се усамоти върху четиридесет акра земя.

— Господа — започна да ги умолява кметът. — Господа! Тази дискусия определено не е в дневния ред.

Кинг внезапно се оживи и удари по масата.

— Не. Нека да изчерпим и тази тема. Уебстър вече е тук. Нека той ни каже какво мисли по въпроса.

Уебстър неловко се размърда в креслото си.

— Не знам дали имам какво да кажа — рече.

— Добре, все едно, че нищо не съм казал — отсече Грифин и седна.

Кинг обаче остана на мястото си. Лицето му бе поруменяло, а устата му трепереше от гняв.