Стивън Кинг - Бягащият човек

— РИЧЪРДС!

Тя подскочи и го погледна уплашено. Ричърдс с безразличие махна с ръка. «Всичко е наред, майче. Аз само умирам.»

— НЕ ТИ СЕ РАЗРЕШАВА ДА ВЛЕЗЕШ — предупреждаваше мощният глас. — ОСВОБОДИ ЖЕНАТА. ИЗЛЕЗ.

— Сега какво? — попита тя. — Нямаме избор. Ще чакат, докато излезете.

— Я да ги понатиснем още малко. Да видим дали ще се хванат. Покажи се навън. Кажи им, че съм ранен и почти обезумял. Кажи им, че искам да се предам на Военновъздушната полиция.

— Искате какво?

— Военновъздушната полиция не е нито щатска, нито федерална институция. Тя е международна според споразумението на ООН от 1995-а. Говореше се, че ако се предадеш на тях, ти дават амнистия. Нещо като свободния паркинг, когато играеш на монопол. Пълни измислици, разбира се. Предават те на Ловците, а Ловците те замъкват в дъното на обора.

Тя се намръщи.

— Но може да си помислят, че съм повярвал. Или съм си внушил, че е вярно. Хайде, кажи им.

Тя се показа през прозореца и Ричърдс се стегна. Ако щеше да има нещастен случай, който да отстрани Амелия Уилямс от играта, той щеше да стане сега. Главата и горната част на тялото й бяха точно на мерника на хиляда пушки. Едно натискане на един спусък и фарсът бързо щеше да приключи.

— Бенджамин Ричърдс иска да се предаде на Военновъздушната полиция. — Прострелян е на две места! — Погледна назад през рамото си и гласът й рязко разцепи тишината, изведнъж настъпила след излитането на поредния самолет. — Вече губи разсъдъка си и… Божичко, страх ме е… Моля ви… Моля ви… МОЛЯ ВИ.

Камерите записваха всичко, цяла Северна Америка и половината свят щеше да ги гледа на живо след секунди. Това беше добре. Много добре. Ричърдс усети как крайниците му се напрягат — отново бе започнал да се надява.

Настъпи кратка тишина. Зад будката за регистрация се съвещаваха.

— Много добре го направи — каза нежно Ричърдс.

Тя го погледна:

— Мислите, че е трудно да звуча изплашена? Каквото и да мислите, ние не играем заедно. Единственото, което искам, е да си отидете.

Ричърдс за пръв път забеляза колко съвършени бяха гърдите й под изцапаната с кръв блуза. Съвършени и прекрасни.

Изведнъж стържещ рев разтърси въздуха и тя силно изпищя.

— Танкът е — каза Ричърдс. — Всичко е наред.

— Движи се. Ще ни пуснат.

— РИЧЪРДС! ЩЕ СЕ ПРИДВИЖИТЕ КЪМ 16-И ПАРКИНГ. ТАМ ЩЕ ВИ ПОСРЕЩНЕ ВОЕННОВЪЗДУШНАТА ПОЛИЦИЯ, ЗА ДА ВИ АРЕСТУВА.

— Добре — тихо каза Ричърдс. — Тръгвай. Половин миля след входа спри.

— Ще ме убият заради вас — гласът й бе отчаян. — Просто искам да отида до тоалетната, а заради вас ще ме убият.

Въздушната възглавница повдигна колата на десет сантиметра от асфалта и тя тихо се плъзна напред. Ричърдс се сви в очакване на засада, когато преминаваха през портала, но не се случи нищо. Равната настилка на алеята извиваше към сградите на летището. Един голям знак със стрелка показваше, че това е пътят към ПАРКИНГИ 16–20.

Тук полицаите бяха приклекнали зад жълти преносими прикрития. Ричърдс знаеше, че при най-малкото подозрително движение ще надупчат колата.

— Сега спри.

Тя се подчини. Полицаите, веднага реагираха:

— РИЧЪРДС! НЕЗАБАВНО СЕ ПРИДВИЖЕТЕ КЪМ ПАРКИНГ 16.

— Кажи им, че искам мегафон. Да го оставят на пътя на тридесет метра пред колата.

Тя изкрещя съобщението му. Зачакаха. Малко по-късно мъж в синя униформа изтича на пътя и остави един електрически мегафон. Остана за момент на място, вероятно осъзнал, че го гледат петстотин милиона души, а след това отново се оттегли в анонимността на прикритието.

— Карай.

Допълзяха до мегафона и когато той се изравни с вратата на колата, Амелия я отвори и го издърпа вътре. Беше червено-бял. От едната му страна над нарисувана мълния изпъкваха релефните инициали на «Дженеръл Атомикс».

— О’кей. На какво разстояние сме от централната сграда?

Тя присви очи:

— Около четиристотин метра, струва ми се.

— А от Паркинг 16?

— Два пъти по-малко.

— Добре. Това е добре.

Усети се, че непрекъснато хапе устните си и се опита да спре. Болеше го главата. Адреналинът тресеше тялото му.

— Продължавай да караш. Спри при входа на 16-и паркинг.

— А после?

Ричърдс се усмихна напрегнато и тъжно:

— Там ще е последният бастион на Бенджамин Ричърдс.

…междинно отчитане — минус 036…

Колата спря на входа на покрития паркинг и реакцията на полицаите не закъсня.

— ПРОДЪЛЖАВАЙТЕ ДА СЕ ДВИЖИТЕ — прогърмя мегафонът. — ХОРАТА НА ВОЕННОВЪЗДУШНАТА ПОЛИЦИЯ СА ВЪТРЕ. КАКТО БЕШЕ УГОВОРЕНО.