Стивън Кинг - Бягащият човек

„Благодаря, боклук. Стягай си задника. Чарли Грейди“

Ричърдс се изкикоти и остави листчето да падне на пода.

— Благодаря ти, Чарли — каза той на празната стая. — Имах нужда от това.

Отново погледна снимката на Кати — мъничко пеленаче на четири дена с румено личице, което се съдира от рев и размахва ръце в пелените, ушити лично от Шийла. Усети сълзите отново да се прокрадват и си наложи да мисли за бележката на добрия стар Чарли. Зачуди се дали може да изгълта и втората бутилка, преди да припадне, и реши да опита. Почти успя.

…междинно отчитане — минус 083…

Съботата прекара в тежък махмурлук. Късно следобед почти се бе оправил и поръча още две бутилки с вечерята. Справи се и с тях и се събуди с ранната бледа светлина на неделното утро. Привиждаха му се огромни гъсеници с жестоки убийствени очи, които пълзяха по отсрещната стена на спалнята. Реши, че не е в негов интерес да съсипва реакциите си преди вторник и се отказа от алкохола.

Този път се оправяше от махмурлука по-бавно. Повръща много и продължаваше да му се повдига дори когато вече нямаше какво да изхвърля. Вечерта малко му попремина и поръча супа за вечеря. Без бърбън. Поиска дузина неорок плочи, пусна ги на уредбата в стаята и бързо се умори от тях.

Легна си рано. И спа лошо.

Прекара по-голямата част от понеделника на малкия остъклен балкон, на който се излизаше от спалнята. Сега се намираше много високо над брега, а денят премина в поредица от дъжд и слънце, което съвсем не беше приятно. Прочете две книги, отново си легна рано и спа малко по-добре. Сънуваше пак някаква гадост. Шийла беше умряла и той присъстваше на погребението. Някой бе пъхнал в устата й уродливо букетче от долари. Ричърдс се опита да изтича до нея и да го махне, ръце го сграбчиха отзад. Държаха го дузина полицаи. Един от тях бе Чарли Грейди. Усмихваше му се и казваше:

— Ето какво се случва със загубилите, боклук.

Опираха пистолетите си до главата му, когато се събуди.

„Вторник“, каза си той и се измъкна от леглото. Модерният часовник във форма на слънце на отсрещната стена показваше седем часа и девет минути. Прякото предаване на „Бягащият човек“ ще се излъчва навсякъде в Северна Америка след по-малко от единадесет часа. Усети как страхът го жегна в стомаха. След двадесет и три часа ловът щеше да започне. Взе си дълъг и горещ душ и облече комбинезона си. За закуска поръча яйца с шунка и накара прислужника да му донесе пакет „Блам“. Прекара в четене останалата част от сутринта и ранния следобед.

Беше точно два часът, когато някой учтиво почука на вратата веднъж. Влязоха трима полицаи и Артър Бърнс, жалък и смешен във фланелката на игрите. Полицаите държаха палки.

— Време е за вашия последен инструктаж, мистър Ричърдс — каза Бърнс. — Бихте ли…

— Разбира се — прекъсна го Ричърдс.

Отбеляза страницата в книгата и я остави на масичката за кафе. Изведнъж го обзе страх, почти паника и беше доволен, че поне пръстите на ръцете му не трепереха.

…междинно отчитане — минус 082…

Десетият етаж на сградата се различаваше много от долните. Ричърдс знаеше, че не се очаква да се качи по-нагоре. Изкачването, което започна в мръсното фоайе на приземния етаж, свършваше тук, на десетия. Оттук се излъчваха предаванията.

Коридорите бяха широки и бели, а стените им — голи. Тук-там преминаваха яркожълти колички, задвижвани от слънчевите двигатели на „Дженеръл Атомикс“, които превозваха техниците до студията и апаратните. Една от тях вече ги чакаше, когато асансьорът спря и тримата — Ричърдс, Бърнс и ченгетата — се качиха на нея. Докато пътуваха, хората извръщаха глави към Ричърдс, някои го сочеха с ръка. Една жена с жълти шорти и фланелка на игрите му намигна и му изпрати въздушна целувка. Ричърдс й показа среден пръст. Сякаш изминаха километри през дузини междинни коридори. Ричърдс надникна в повече от десет студии — в едно от тях видя противната бягаща пътечка от „Бъхтене за пари.“ Група туристи от града я пробваха и се кикотеха.

Най-после спряха пред врата с надпис „БЯГАЩИЯТ ЧОВЕК. ВЛИЗАНЕТО АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНО.“ Бърнс махна на ченгето в бронираната кабинка до вратата и погледна Ричърдс.

— Пуснете картата си в процепа между кабинката на полицая и вратата — каза той.

Ричърдс се подчини. Картата изчезна в процепа и една малка лампа светна в кабинката. Ченгето натисна някакво копче и вратата се плъзна встрани. Ричърдс се качи в количката и те се придвижиха в съседната стая.