Стивън Кинг - Бягащият човек

— По дяволите — каза той.

Секретарката се обади учтиво:

— Казахте ли нещо, мистър Ричърдс?

— Не. Как да стигна до асансьорите?

…междинно отчитане — минус 085…

Апартаментът беше разкошен. Килим, толкова дебел, че можеше да се плува бруст в него, покриваше изцяло пода на трите стаи — дневна, спалня и баня. Екранът беше изключен и тишината му се стори божествена. Във вазите имаше цветя, а на стената до вратата — бутон с дискретен надпис „ОБСЛУЖВАНЕ“. И обслужването ще е до време, помисли си скептично Ричърдс. Двама полицаи бяха поставени пред вратата просто за да са сигурни, че няма да тръгне нанякъде.

Той натисна бутона и вратата се отвори.

— Да, мистър Ричърдс? — каза единият от полицаите.

Ричърдс си представи колко гаден беше вкусът на това „мистър“ в устата на ченгето.

— Бърбънът, който поръчахте, ще бъде…

— Не става въпрос за това — каза Ричърдс. Показа на ченгето кочана талони, който Килиън му беше дал. — Искам да занесете това някъде.

— Само напишете името и адреса, мистър Ричърдс, и аз ще се погрижа да бъде доставено.

Ричърдс намери квитанцията от обущаря и написа на гърба адреса си и името на Шийла. Подаде на ченгето измачкания лист и кочана. Той тъкмо тръгваше, когато Ричърдс се сети за нещо друго.

— Хей! Един момент!

Полицаят се обърна и Ричърдс измъкна обратно кочана от ръката му. Откъсна по перфорираната линия една десета от първия талон — еквивалентна стойност — един нов долар.

— Познаваш ли едно ченге на име Чарли Грейди?

— Чарли? — ченгето го погледна внимателно. — Да, познавам Чарли. Дежурен е на петия етаж.

— Дай му това — Ричърдс му подаде откъснатата част от талона. — Кажи му, че петдесетте цента отгоре са лихвата.

Полицаят се обърна още веднъж, но Ричърдс пак го повика.

— Ще ми върнеш писмени потвърждения от жена ми и от Грейди, нали?

Лицето на полицая открито изразяваше възмущението му:

— Ти какво, Тома Неверни ли си?

— Точно така — Ричърдс леко се усмихна. — Вие ме научихте на това, момчета. Южно от Канала вие ме научихте на всичко това.

— Ще бъде весело да ги гледам по петите ти — каза ченгето. — Ще взема по една бира във всяка ръка и ще се лепна за екрана.

— Просто ми донеси разписките. — Ричърдс тихо затвори вратата под носа му.

Бърбънът дойде двадесет минути по-късно и Ричърдс каза на смаяния прислужник, че иска да му изпратят два дебели романа.

— Романи?

— Книги. Сещаш ли се? Четене. Думи. Печатница — направи движение с ръцете си, сякаш прелистваше книга.

— Да, сър — каза прислужникът колебливо. — Поръчали ли сте вечеря?

„Господи, все по-гъсти стават лайната.“ Вече се давеше в тях. Ричърдс изведнъж си представи следната картинка: мъж пада в дупката на градинския кенеф и започва да се дави в розови лайна с мирис на „Шанел №5“. Давещият се казва: „Пак си има вкус на говна.“

— Пържола, грах, картофено пюре. — „Боже, какво ли има на масата пред Шийла — таблетка протеини и чаша синтетично кафе.“ — Мляко, ябълков пай със сметана. Запомни ли?

— Да, сър. Бихте ли желали…

— Не. Махай се. — той нямаше апетит. Абсолютно никакъв апетит.

…междинно отчитане — минус 084…

С неприятно учудване Ричърдс си помисли, че прислужникът го е разбрал буквално за книгите. Сигурно единственият му критерий е бил метърът, когато ги е избирал. Всичко над инч и половина е о’кей. Донесе три книги, за които Ричърдс никога не бе чувал: два стари бестселъра — „Господ е англичанин“ и „Не като непознат“, и един огромен том, написан преди три години със заглавие „Удоволствието да служиш“. Ричърдс отвори първо него. Бедно момче се справя добре в „Дженеръл Атомикс“. Издига се от чистач на двигатели до механик по трансмисиите. Посещава вечерни курсове („С какво? — зачуди се Ричърдс. — Пари от «Монопол»?“). Влюбва се в красиво момиче (явно носът й все още не е бил разкапан от сифилис) на някаква квартална оргия. Назначават го като младши техник след блестящи резултати на тестовете. Следва тригодишен брачен договор…

Той захвърли книгата в другия край на стаята. „Господ е англичанин“ беше малко по-добре. Наля си бърбън с лед и се задълбочи в книгата. Беше минал триста страници и доста вързал кънките, когато на вратата се почука дискретно. Една от бутилките беше празна. Отиде до вратата, като държеше в ръка другата. Беше полицаят.

— Разписките ви, мистър Ричърдс — каза той и затвори вратата.

Шийла не беше написала нищо, но му изпращаше една от бебешките снимки на Кати. Той я погледна и усети как лесните сълзи на пиянството загъделичкаха очите му. Мушна снимката в джоба си и погледна другата разписка. На гърба на фиш за глоба Чарли Грейди беше написал кратко: