Мариан Кийс: Мъжът на най-добрата ми приятелка

Беше ужасно унизително. Наистина хубавите отзиви се намираха в обикновените списания, които отпечатват истории от сорта: „Откраднах съпруга на дъщеря си“. Едно от тях нарече книгата „литературно отмъщение“, явно беше нещо, което одобряваха.

Но и това не беше достатъчно, за да се продава книгата, а трябва да призная, че и аз не помагах: точно преди да я издадат, татко ме помоли да не правя никаква реклама и да не разказвам истинската история, на която се основаваше романът. Явно нещо бе омекнало в мен, защото ми дожаля и се съгласих. (Това не ме направи любимка на рекламния отдел на „Долкин Емери“.)

Няма да има втора книга; липсва ми въображение и нищо особено не ми се случва. Факт е, че животът ми е много добър и не си струва да се оплаквам.

В момента ограничавам творческите си търсения до истории за изоставени от своите приятели жени. Много ме бива и в обкръжението си съм си създала стабилна репутация. Останаха ми още пари от аванса (не ме накараха да ги върна, въпреки че книгата не се продаваше) и може би в неясното бъдеще ще създам собствена фирма. Не е така лесно, както звучи, не всички сме като Джоджо Харви, която вече има офис с цветни стъкла в Сохо, заедно с бившия си помощник Манодж.

Кариерата на Лили достигна върхове. Написа още една книга, озаглавена „Омагьосаният живот“, която напомняше на „Церовете на Мими“, и продаде от нея милиони. После „Кристално чиста“, която щеше да провали „Долкин Емери“, изненада всички, когато бе номинирана за наградата „Ориндж Прайз“ и също се продаде в огромен тираж. Очевидно и сега пише нещо ново, всички са така развълнувани.

Срещнах Антон и Лили на едно издателско парти, скоро след като излезе „Пътешествие към дъгата“, и издателите още ми говореха. Пробивах си път през тълпата, опитвайки се да открия дамската тоалетна, и изведнъж Лили изникна пред мен.

— Джема? — дрезгаво рече тя. Изглеждаше наистина ужасена.

И след всичките фантазии, с които се залъгвах през годините — как ще плисна чаша червено вино в лицето й, ще я блъсна по стълбите, ще се развикам пред всички каква е зла кучка — усетих как подавам ръка, стискам нейната и казвам с цялата искреност, на която съм способна:

— Много ми хареса „Церовете на Мими“, също и на майка ми.

— Благодаря ти, много ти благодаря, Джема. И на мен ми хареса „Пътешествие към дъгата“.

Усмихна ми се съвсем по момичешки, после Антон се появи и с него също беше приятно. Поговорихме за едно-друго, докато Антон се опитваше да хване ръката на Лили, а тя не искаше.

— Покажи малко уважение — изглежда имаше предвид мен.

Стана ми тъжно. Главно заради жеста на Лили. Тя винаги е била внимателна към чувствата на другите хора. Жалко, че не можехме да бъдем приятелки, защото (като изключим, че ми открадна гаджето) тя е прекрасен човек. Винаги съм я харесвала.

Но да карам поред.

Когато мама срещна за първи път Джони Рецептата, прегърна широките му рамене, любезността й нямаше граници. Той вече не работи през цялото време и често идва у нас. Обичайният коментар на майка ми е:

— Изглежда професионалистът е дошъл.

Тя го харесва. По дяволите.

Колет не остана задълго сама. Намери си друг — приятеля на приятеля на девера на Тревър — и понеже Дъблин е прекалено малък, научих и аз. Доколкото разбирам, новия й човек го бива доста повече от татко. (Поне не носи велурена жилетка.)

Колкото до мама и татко… е, той решава кръстословици и играе голф, тя си купува дрехи и го кара да отгатне цената им, гледат криминални филми и се разхождат с колата. Като изключим факта, че издадох книга и имаме достъп до всевъзможни хирургически марли, ще речеш, че татко никога не ни е напускал.

© 2004 Мариан Кийс

© Лили Христова, превод от английски

Marian Keyes

The Other Side of the Story, 2004

Сканиране, разпознаване и редакция: Теодора, 2008

Публикация

Издателство „Бард“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6750]

Последна редакция: 2009-09-19 11:35:00